>
>
> „Ще спра да те обичам, когато глух художник успее да нарисува звука от листенце на роза, падащо върху стъкления под на замък, който никога не е съществувал.“
>
> Джим Морисън
Как просто искам да кажа: „Не ми пука!“. Не е за отричане – мина доста време, период, през който наблюдавах твоята безмилостна апатия и усещах как плътта ми се свлича до болка. Желая най-после да започна да дишам спокойно, като човек, равноправен по всеки съществуващ параметър на останалите. А ти знаеш ли, че дъхът ми спираше, щом чуех твоето име? Олюлявах се в самия себе си и опитвайки се да намеря спасителната длан, се блъсках в грамадните си грешки. Наивник, нали?
Болеше…
Ако не бях изрекъл онези думи, може би всичко щеше да бъде различно. Не съм изкусен пленител на онова, което не може да се побере в раздърпаните мрежи на реалността. Предполагам, че оставям някаква следа след себе си, ако това не е така, не бих могъл да бъда прекалено признателен на мелодията, бушуваща в сърцето ми.
За какво ми е вятър о ...