НЕИЗВЕСТНОТО
Усетило близостта на объркана душа, змийчето изпълзя изпод камъка, протегна се блажено от топлината на слънчевите лъчи и набързо се шмугна в лабиринта от мисли на Нели. Там видя много цветове, които не харесаха на подлата й същност и тя започна настървено и последователно да ги хапе. Те изпищяваха болезнено и падаха мъртви в прахта. Змийчето не им обръщаше внимание и продължаваше напред, косейки чувствата и клетките, които ги обгръщаха. Спря се, огледа се и видя след себе си пустота и надвиснали черни облаци, които предвещаваха буря. Беше доволна от действията си. Непланувано, сякаш всичко премина по план. Можеше да напусне лабиринта. Много добре познаваше входа и изхода в обърканите мисли. Останалото ще свърши самата Нели, която бе изчерпала себе си и се чувстваше опустошена. Погледът й блуждаеше в празното пространство, загубил образи и хоризонти. Сълзите се лееха като из ведро по бледите скули и попиваха в тънката лятна блузка.
Кой Дявол я накара да се върне обратно и п ...