НЕИЗВЕСТНОТО

Усетило близостта на объркана душа, змийчето изпълзя изпод камъка, протегна се блажено от топлината на слънчевите лъчи и набързо се шмугна в лабиринта от мисли на Нели. Там видя много цветове, които не харесаха на подлата й същност и тя започна настървено и последователно да ги хапе. Те изпищяваха болезнено и падаха мъртви в прахта. Змийчето не им обръщаше внимание и продължаваше напред, косейки чувствата и клетките, които ги обгръщаха. Спря се, огледа се и видя след себе си пустота и надвиснали черни облаци, които предвещаваха буря. Беше доволна от действията си. Непланувано, сякаш всичко премина по план. Можеше да напусне лабиринта. Много добре познаваше входа и изхода в обърканите мисли. Останалото ще свърши самата Нели, която бе изчерпала себе си и се чувстваше опустошена. Погледът й блуждаеше в празното пространство, загубил образи и хоризонти. Сълзите се лееха като из ведро по бледите скули и попиваха в тънката лятна блузка.

Кой Дявол я накара да се върне обратно и потърси в близкия магазин, който бе подминала, обувки за лятото? Там срещна колежката си. Тя й се усмихна насреща, поздрави я и й каза:

-Нели, прекрасна дъщеря имаш. Като капка е. Прилича на съпруга ти.

-Къде си видяла дъщеря ми? - Нели ококори очи, но колежката й гледаше в обувките и не видя изненадания й поглед.

-Вчера ги срещнах. Беше я прегърнал и разговаряха оживено. Затова не ги притесних с присъствието си. Отминах, но ми направиха впечатление големите й сини очи и дългата руса коса. Като Ангел е.

-Дъщеря ми прилича на мен и е с кестеняви очи и коси. Освен това, не е тук, а е в София. Не се е прибирала от месеци. Така че - не си видяла дъщеря ми. А коя си видяла – не зная.

Смущение завладя колежката й. Какво става тук? Знае какво е видяла, но кое е това момиче и какво правеше в прегръдките на Нелиния съпруг? Обърка се:

-Не зная. Аз един път съм виждала мъжа ти. Може и да съм сгрешила и да не е бил той.

-Сигурно е така, защото не може да е дъщеря ми.

Нели излезе замаяна от магазина, без да се сбогува. Огънчето бе хвърлено в душата й и я изгаряше. Прибра се тичешком. В дома нямаше никой. Пламен беше на вилата и ще се прибере чак утре след обяд. Да отиде ли при него и му потърси сметка? Не. Не. Ще го изчака. Коя ли е тази? Дали не е някоя негова ученичка? Невъзможно. За толкова години с нищо не е показал, че има такива наклонности, че може изобщо да й изневери. Взеха се с любов. Познаваха се от деца. А може би тя беше сляпа и не е виждала нищо? Затарашува в поведението му в последно време. Годините бяха намалили интимните им отношения, но това беше нещо естествено. Не са на двадесет. Какво не му бе дала, че да го търси на друго място и то при толкова млада? Ами – именно това – младостта. Нейната премина с годините. Боядисваше косата си, за да скрие белите коси. Мажеше лицето си, за не се виждат нижещите се бръчици... Но той я познаваше такава, каквато е в действителност, а не как се представя пред обществото. Той, той... Той бе още по-привлекателен, по-солиден с посребрените си коси и бръчките по челото. Беше хубав и неин. Не може никоя да й го отнеме. Глупости. Да не е нейна собственост, че никоя да не може да й го отнеме? Но нали я обичаше... Въпросите се въртяха, преплитаха, без да са получили отговор. Сърцето се топеше като восък от пламък. Така на приливи и отливи премина денонощието. Когато наближи времето съпругът й да се върне, тя бе взела решението си да не му споменава нищо за случилото се и да го наблюдава известно време, за да докаже за себе си истината. Изкъпа се, преоблече се, сложи грим на лицето си и смяташе, че е готова за театъра, който ще играе. Посрещна го с усмивка, целунаха се, помогна му да свалят багажа от колата и го покани на вечеря, която бе приготвила с много любов, но и болка. Пламен усети нещо дребно, различно в поведението й, но го отдаде на очакването, с което го обгради. Тръгна в посоката, която тя му зададе. Хранеха се, пиха и се прибраха в спалнята. Тя го обгърна с нежните си ръце и мъжкото в него затрептя. Без въпроси, любовта им бе бурна, освежителна. Заспаха успокоени. Заспаха ли? Заспа той, но не и тя. Мислите й отново заблъскаха и разтревожиха мозъчните клетки. Нищо не показваше, че той може да е увлечен любовно от жена и то на възрастта на дъщеря им. Нямаше хладина. А, ако това е театър, какъвто самата тя играеше? Но това показваше, че държи на нея и на дългогодишната им връзка. Обичаха се от деца. Бяха неразделни, с изключение на един кратък период след свършване на гимназията, когато се скараха съвсем глупаво, но след два месеца се върнаха обратно в прегръдката си още по-влюбени и сигурни в това, че не могат един без друг, Повече не се разделиха. Преминаха през трудностите на следването и отглеждането на дъщеря си, смъртта на нейните родители последователно през една година един от друг, което ги принуди да се завърнат в родния град, за да бъдат близо до тях в болестта и последния им час. Пламен преподаваше математика и физика в гимназията, а тя – български език в профилираното средно училище. Когато се върнаха, не можаха да намерят свободни места в едно и също училище, но бързо свикнаха с колективите по места и вече не искаха да напускат. Дали там той се е почувствал свободен да се докосва до освободеното държание на някои от ученичките си? Тя виждаше много такива нахални и самозабравили се и в нейното училище. Много лесно бе да се подведе някой учител, ако не го задържаха принципите и морала. Вероятности... Всичко това бяха вероятности, които тя трябва да доведе до истинските им корени и достоверност, преди да се нахвърли върху съпруга си.

Сутринта се случи нещо, което ускори развръзката на нейното търсене. На излизане за работа иззвъня телефонът на съпруга й. Тя се прикри зад ъгъла на дома им. Той се огледа и помислил, че тя е вътре, отвори телефона:

-Кажи, Ани! Нали се разбрахме. Какво ново налага да ми се обаждаш?

Изслуша я и отговори:

-Нищо не се променя. В десет часа пред адвокатската кантора на площада. Вземи всичките си документи, които адвоката ти каза да подготвиш. Аз съм взел своите. Успокой се! Със семейството си аз ще се оправя. Хайде, мила, ще те чакам. Спокойно!

Адвокати, документи, среща – какво ставаше? Слънцето притъмня пред очите й. В десет часа той имаше свободен час, но какво щяха да правят при адвокат? Отново се развихриха предположения, но какво означаваше „Със семейството си аз ще се оправя.“? Значи имаше нещо, което е скрил от нея и ще трябва да се обясняват. Обади се на колегите си, че има неотложен семеен проблем и няма да отиде за часовете. Не даде никакво обяснение и те разбраха, че нещо голямо се е случило, за да постъпи тя така. Тръгна на бегом към адвокатската кантора. Единият от двамата адвокати, които я обитаваха, беше техен познат, може да се каже – даже приятел и тя предположи, че съпруга й ще прибегне до неговите услуги. Искаше да поговори с него преди срещата и си изясни нещата. Когато стигна до площада, се спря. Не биваше Делчев да я вижда такава. Пое си въздух, отвори чантата, извади вода и три хапчета Валериана, глътна ги и отново си пое въздух. Почуства се успокоена. Каза си „Всичко е психика, а на нея може да се въздейства.“ Закрачи с бавни крачки, сякаш бе тръгнала на разходка. Застана на вратата на кантората, погледна вътре – той беше там и разговаряше с колегата си. Нямаше клиенти. Отвори. Сигналът изчуролика и адвокатите се обърнаха към нея. Делчев се усмихна, изправи се и я покани да седне, като предварително се здрависаха. Пръв заговори той:

-Радвам се, много се радвам, че си разбрала правилно положението на Пламен и си решила да бъдеш до него в този труден момент!

-Разбира се, че ще бъда до него „В радост и скръб...“ нали! - усмихна се Нели и не показа, че нищо не й е известно. - Нямах търпение и исках да разбера как ще протече така необходимото начинание. Нали знаеш, че ние литераторите сме далеч от правото, а пък математиците – още повече.

-Спокойно! Всичко сега започва. Щом имат документа от лабораторията, за бащинството, ще заведем дело за припознаването й, което ще мине лесно, защото майка й е починала. Настойник е бил вуйчо й и той ще бъде до нея и в делата, като свидетел.

-Кажи ми рождената й дата, за да разбера ще могат ли да бъдат приятелки с дъщеря ми!

Той отвори документите и прочете датата. Тя набързо направи сметка, че е дете направено по времето, когато бяха разделени. Това я поуспокои. Валерия. Беше й казал за нея, но и той самият не е знаел, че има дете. Смъртта й в катастрофата заедно с баща й и майка й бе известна за Нели, но не и съществуването на момичето. Поговориха още десетина минути, в които тя си изясни още доста неща, без да позволи на адвоката да се усъмни в нея. Излезе, под предлог че иска да ги посрещне и им вдъхне и своите сили. Това беше самата истина. Сега тя се чувстваше силна. Преминала през болката, неведението, ужаса, че ще бъде изоставена, сега й се искаше да крещи от радост. Какво пък? - Ако беше й казал, щеше да си задава други въпроси: Защо, как, кой как ще го приеме? Сега знаеше, че ще бъде майка на още едно дете и това я правеше щастлива, защото знаеше, че ще бъде щастлив и той. Друго не я интересуваше. Познаваше характера на дъщеря си и знаеше, че тя ще приеме решенията им, дори ще се зарадва на сестра си. Влезе в кафето отсреща и жадно изпи една кола, докато очакваше да ги види през прозореца. Видя ги и излетя навън. Те се стреснаха от появяването й, но тя набързо разсея страховете им. Даде им да разберат, че всичко знае и няма нищо против решението им, дори се радва. Прегърна слисаното момиче, в чиито очи видя Пламен на нейните години. Целуна и него, и между тях затрептя искрата на доверието, което свързва завинаги, а усмивката не слезе от лицата им и когато влязоха в кантората.

След около месец те бяха вече законно семейство. Есента прекрачиха училищния праг Нели и Ани като първа година учителка по български език, а сестричката й замина за София да продължи учението си. Оставаха й още две години и тя ще заеме мястото до баща си в гимназията. Семейството взаимно си даряваше обич един на друг и това очертаваше щастливо бъдеще, ако Бог е решил да бъде така до края...

19 07 2018