Нейната история...
В миналото, когато фазата му беше “сегашно”, Сълзица не обичаше да споделя за разбитото си семейство, срамуваше се! Защото съпругът й сам се отсвири в друга посока и обидата беше от това, че тя нямаше никаква вина. И красива беше, и работна и уважителна, но той искаше свобода, необвързаност и...всички чужди жени да са негови! Разведоха се, а дъщерята не беше навършила 3 години.Заживяха двете при роднини, с които тя нямаше кръвна връзка. Живот с много препятствия, компромиси, ограничения! Но, Сълзица не лееше сълзи по погубената й младост, а се бореше! Със зъби и нокти. И най- голямата битка беше за жилище, която трая 10 години, но успя! Макар, че мина и през огън и вода, виелици и изпепеляващ зной… Кой знае защо, в тая битка, обикновено повече с мъже, на нея гледаха като на агнец! Никой не се трогваше ако напише молба, жалба, че има нужда да живее нормално- самостоятелно, да има баня вкъщи, да покани гости, да спи спокойно...Беше време, когато не можеше да си купиш жилище с пари, трябваше да си регистриран като “крайно нуждаещ се”, да изтеглиш заем, който да изплащаш 25 години!...Тя беше съгласна да плаща, трудно, но се регистрира, ала...нямаше връзки, за да ускорят процеса да получи жилището! Когато се появеше някой “доброжелател” да й помогне, той постъпваше така:
-Уредил съм, казва, с един големец от Райсъвета/ Общината/, но той иска да те види! Затова организирах тоя уйкенд да идем за череши в едно село, той има вила там...Леле, облещила се тя!Как ще иде сама с няколко мъже на вила, с преспиване? Казала:
- Щом е събота и неделя, трябва да взема и детето, че тогава не е на градина! А той:
- Ти жилище искаш, а дете ще влачиш!!
И се разминала с тази “връзка”...Сетила се за гледания тогава филм “Те вървяха след войниците”
/като “обслужващ персонал”…/
Друг недвусмислено “обещал”, че ако изучи/ с ходатайство, защото работела в Университет/ двата броя от семейството му- сина и снахата, апартамента в кърпа и е вързан! Е, тя го сторила, което отнело още четири години чакане, но без полза! Той напуснал работа в Райсъвета и дори не се почувствал виновен!
- Така е в живота, казал, няма сигурност…Докато един неделен ден…
Отивала на Витоша, била с компания, а сняг- за чудо и приказ! Както вървяли в индийска нишка по тясна пъртина, от слънцето и белотата, гледайки само надолу, силно и прилошало! Човекът, който вървял след нея, навреме забелязал и успял да я хване в прегръдка, преди да се струполи в пряспата! Наблизо в хижата успяла да се “съживи”, а героят, който пръв й помогнал бил все около нея. Така се сприятелила с Добромир, който се оказал после, че работел като портиер в същия район, от когото чакала жилище! Или Господ го бил изпратил на пътя й, или бил самия Бог! Той нямал власт, но я държал в течение за срокове – до кога се подават молбите, кога ще се разглеждат, кога ще се оповестят избраните най- нуждаещи! И...станала работата, но най- напред със заплаха да се провали! Веднъж тя случила момента да отиде , когато тъкмо я извадили от списъка, минути преди разлепване по таблата, защото се появил “по- наш човек”, който имал повече нужда от жилище от нея! Вече не от белотата на сняг, а от пристъп на ярост и отчаяние припаднала с риск за живота й! Първо шляпане по бузите, доктор, линейка, Пирогов- тоя ден го знае от разказите пак на тоя портиер, който “случайно” бил на произшествието! Но жилището получила! Това било сензация и за роднини и за колеги и приятели! Сама жена, честно преборила се за него! Започнали битовите проблеми…
Близките й я съветвали да не се обзавежда наведнъж, а малко по малко- тоя месец легла, след няколко- гардероб, после маси, столове и т.н. и т.н. Но тя нямала търпение...Приятел от Сливен бил връзката й със завода за мебели в Стара Загора, от където да й продадат мебелите комплект за хол и спалня. Кухнята си била оборудвана. И после да ги изплаща със заем цели две години! Веселото било, че сливенската връзка изпратила и служебен камион с нея до завода и на шофьора обяснила, че трябва да внимава с поведението си, защото това е жената на Зам. министъра им и лошо му се пише ако нещо сгафи...Сълзица пътувала с цялата сума в брой, за да плати мебелите и със страха шофьорът да не й посегне, да я ограби и захвърли в някое дере...А той пък, заради указанията, та не смеел и дума да продума! Тя си мислела: като пристигнат тук, ще се обади в службата си, ще повика хамалите, да внесат мебелите, ала уви!- пристигнали след работно време и нямало кой да помага...Шофьорът разбрал, че “министершата” има проблем, но трябвало да се връща и тя, ще не ще, трябвало да участва в свалянето на тежките кашони с милион чаркове! До пред входа на блока! По- нагоре си е нейна работа...Тая нощ, двете с дъщерята “спали” на тротоара, при кашоните, но ги опазили !!На другия ден вече имало организация, прибрали всичко, наредили и...след два дни се празнувало изпращане дъщеря й на абитуриентски бал в нов, красив дом!!
Минало известно време като новодомци, всички се юрнали да правят ремонти. Слагали паркет, остъклявали балкони, защото в тях после се появили нанизани чушки да съхнат, лук, чесън също на венци “украсявали” балконите, дори точно срещу нея “наместили” и един петел в кафез! И той я будеше всяка сутрин още по тъмно! Решили с дъщеря й и те да боядисат на първо време вратите, които били от картон в тъмно сиво. Това го можели всички жени. казвали. Боядисвали двете едновременно отвътре и отвън вратата на банята, като се състезавали, коя повече покритие ще сложи, да не се вижда тоя сив цвят. С едно боядисване се превърнала във врата- бижу- лъскава и много бялото плътно покривало сивото. Отишли в квартирата и на другия ден, като дошли да продължат с другите врати... о, ужас! Не била врата, а френско перде! Боята, дебела колкото един пръст висяла на дълбоки лимби!На другия ден колеги я посъветвали, докато е мека, веднага да я изчегърта със шпакла, като я гори с горелка, която й дали. Едва не запалили къщата от горящите парчета, които падали на балатума в антрето! Вратата станала толкова грозна, че трябвало да се смени незабавно! А от къде ще я намери? Но смелата жена намерила изход. До нея се строял нов блок. Решила да спазари с едно войниче, което работело на обекта за закупи от тях една врата. Той се съгласил, дала му телефон за връзка и се започнала една…
Звъни телефонът. “Кой е?- попитала.
- Иван, аз за вратата…Ама нали знаеш…
- Знам, бе, колко струва ще си платя!
- Не, бе, и пари трябват – за цигари, инъче не сме гладни, хранят ни. Ама нали знаеш...глад за друго имаме, та…
- Не те е срам, кипнала Сълзица! И затворила телефона…
На другия ден, се звъни пак.”Кой е?- попитала.
- Георги, аз за вратата, дето искате, ама нали знаеш…
-Знам, бе, колко искаш, ще ти платя!
-Аз и друго искам, нали знаеш, затворени сме тук, а имаме нужди…
Малко е да се каже “кипнала” Сълзица, но разбрала с ужас каква грешка направила с телефона, защото дни наред звънял и звънял! Били, Христо, Мехмет, Али, Хасан и т.н. Едва се отървала чрез един полицай, който отишъл на място и им “свил сармите”. Но извадила поука за рисковете на сама жена да оправя мъжките дейности…
И още с много случки се сблъсквала дълго, на всяка крачка- с комшии, бакали, зарзаватчии, защото животът бил друг. Нямало достъп до стоката, а ти подават кокал, увит с малко месо, гнил зарзават, и тогава излезла най- тежката клетва “Да ти умрат връзките”...Че, дори с тях, пак жените попадаха в подобни ситуации, също тая на Сълзица. Били започнали и някои съседи да гледат на нея като на “салатка”, която всеки яде и обича, но тя се научи да “слага” по една люта чушка...Намерила подход да ги организира за сбирки, бригади, започнали да я канят на “раздумка” по разни въпроси, че “много умеела и да спори и да доказва...Взели да й помагат в бита- един й подържал антената на покрива, друг дупчел с бормашина при многото нужди в един дом, бушони оправяли, и хиляда други “дребни” услуги…Дори жените им не ги ревнували, защото...винаги присъствали и те! Животът станал подреден и спокоен. Докато веднъж…
От известно време имали проблем със стълбищното осветление. Тя, като фактор, какъвто се избирал във всички блокове всяка година- да оправя битовите входски неща, да ръководи, организира безплатно всякакви подобрения в общите части, трябвало да намери и майстор за осветлението. Нямало, или не било правило да се търсят такива по интернет, та не било лесно, затова дълго се прибирали на тъмно, а когато бил спрял и асансьорът...вече ставало още по- лошо. Така веднъж, катерейки се пеша, на тъмно към шестия етаж, на една от площадките...лежал човек! Не бил умрял, защото издавал някакви звуци, ама трябвало да го прескочи, за да премине по- нагоре. А не се знаело колко му били силите и какво можело да последва. Слязла бързо до входа, дочакала и други съседи, които се връщат от работа и извикали полиция, която го прибрала. Пиян или дрогиран, чужд човек! Трябвало бързо да се намери майстор на осветлението! Докато една вечер...той сам дошъл във входа им..На вратата й позвънял млад, много къдрав човек и казал, че видял проблема им и ще го оправи...Сълзица мислела, че това ще стане утре, но той казал “сега”.
Защото всички били вкъщи и ще може да провери...нещо. А то се оказало, че съсед си свързал потреблението на ток в апартамента на...стълбищния бушон! Не може да се опише бурята, която
се разразила на стълбите, почти в полунощ! Същата вечер обаче била повратна и за Сълзица. Когато слизали пеша от шестия етаж до партера при елтаблото, на една от площадките, той й казал: “Знаеш ли, ти ще се омъжиш за мен! Не съвсем сега, но ще стане така...”Разбира се, смяли се на идеята му, но той започнал да идва често “на проверка” дали не е кацнал пак някой шмекер на общия бушон, взели да ходят на опера, която той обожавал, на екскурзии по планините, на които научил и нея и след доста дълъг “опознавателен” период, той се преселил в техния вход...на шестия етаж! За постоянно, като съпруг, както предрекъл…
04.01.23
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados