Немодернизми
Учех в специализирана паралелка по математика. Всеки ден – два часа допълнително. Тормоз!
Ама програмата беше интересна, научиха ни да учим…
Та веднъж в час по история – а бях любимец на стария историк, въпреки шашкъниите ми, той заговори за началото на конфликта Германия – СССР-. И посочваше по картата – как са разположени германците по границата, готови да нападнат…
Вдигнах ръка и излязох. Плъзнах показалката по червените линии на съветската армия и попитах:
- И те ли са се готвели да нападнат при това разположение?
Опитен учител, смота темата. Само че аз имам в колекцията си исторически атласи от онуй време и наскоро проверих – да, и там разположението на войските от двете страни на границата е идентично. Едни срещу други…
Е, тогава учехме – тоест, мислехме. Не се обучавахме…
хххх
Другарката Цекова – интелигентна и добра жена, класна ни беше, взе да обяснява какво е аксиома.
И, разбира се, моя милост с все непокорното си нахалство, попита:
- Другарко, да разбирам ли, че математиците са действали хитро? Която теорема не могат да докажат – обявяват я за аксиома?
Жената едва ли не подскочи. Взе да обяснява, ама юношата /тогава нямаше пубертет и пубери!/ продължи да пита:
- Ми, то става лесно. Питате ме за някоя теорема и аз ви казвам, че е аксиома…
- Не е така… - обърка се жената. Представяте ли си – в математиката всичко е ясно: 2 х 2 е 4. И – толкова! Пише го! А някакъв там смята, че 2 х 2 в живота е 3, може и 5, понякога дори 4…
Обаче, не мирясвам:
- Ами ако по география кажа, че обикаляме Слънцето за 25 часа – аксиома! И няма защо да го доказвам… Трябва да ми се вярва – нали е аксиома, не се доказва…
Стана шумно. И – бяхме в десет клас, стабилно узряващи, логично стигнахме до еретични помисли.
Например, за доброто и злото. Кое какво е…
Обявено е аксиоматично за добро, пък то…
Или…
Абе, задълбахме…
Но другарката Цекова беше ителигентна жена, пресече неправилните ни щуротии, даде по пет задачи да решим до края на часа. А привечер дойде у нас /малко нещо рода се падахме/ и си поприказва с баща ми и майка ми.
Изводите: не вярвай на обявени от някого аксиоми. И – внимавай с вярата и убежденията си, щото има и шамари…
Аксиоми!
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Сенилга!
-
Что бы мы не выучили - всё изменится и это моя аксиома
-
Благодаря, Надя, Вики, Миг, Петре!
-
ВИЖ к'во ... шамарите бяха да те вкарат в действителността,... а не ДА СИ МИСЛИШ ИЗМИШЛЬОТИНИ
-
Шамарите на истинските Учители са незабравима мъдрост за ученика ! - аксиома от "Наръчника на Майстора"
-
Докато образованието се разбира като подчинение и вкарване в рамка, а будните и мислещи ученици - като бунтари, така ще е. Познати са и на мен такива ситуации... само без шамарите.
-
Има, сенсей и шамари, и не само. Знам.
-
Благодаря, Пламене!
-
Генек, диалектиката е триъгълна 👀, и тъжна 😳 ... Между Светата инквизиция (учителката) и Джордано Брно (официалният бунтовник) винаги е седял Тома Неверни (в мое лице), подлагал е на съмнение и съмнението ... И какво - в крайна сметка Инквизицията е била заклеймена, Джордано Бруно са го изгорили, а Тома Неверни - набит на пет кола И както пише в Уикито за Джордано :
... Приписват му следната фраза преди смъртта: "Да изгориш, не значи да опровергаеш!" -
... "И това вероятно са истинските думи на Джордано Бруно, докато "И все пак тя се върти!" май си остават думи на Галилей", твърдят историци.
😥 ...кофти логика
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
