Блокът ни е като предназначен за военни. Сив, свит, скрит така, че врагът не може да го открие сред подобните му архитектурни аборти. Обаче в него живеят не военните, а ние – нормалните. Имаме по гараж за всеки. Но колите паркираме де намерим. Защото гаражите сме дали за магазини. Пък наоколо ни само едни тесни улички… Налага се бая да въртиш, докато паркираш. Оня ден бай Митьо се върнал вечерта от работа и обикалял, обикалял, за да намери място… Намерил, паркирал, изпушил една цигара и тръгнал за работа. Време било. Иначе има подход към катаджиите. Ходихме до село веднъж с него. И ни спира един:
– Бе, ти знаеш ли с кого си имаш работа? – вика му бай Мильо и вади снимка. – Те това сме аз и жената… А това е жената с колежката си!
– И кво? – звери се оня.
– Това пък е колежката на жена ми с брат си – вади други снимки бай Митьо. – А тук е брат й с гаджето си. То е племенница на министър Иванов. А тук министър Иванов е с вашия министър… Ясно ли е?
Иначе, бай Митьо е екологично мислещ. Все ...