"Дух и материя"

    Навремето, през младите и зрелите си години, художникът беше непрекъснато в движение - часове в училище, педагогически съвети, родителски срещи, задължения и бумащина като класен ръководител, кръжоци, участия в конкурси, подготовка по читалища и библиотеки за часовете, постоянната украса на коридорите, както и тази за всеки един празник или състезание в училището - всичко минаваше през неговите ръце. Събота и неделя или рисуваше в ателието, или правеха с други художници монументални пана и стенописи за заведения, хотели, учреждения и т. н...Когато след цялата тази въртележка се прибереше късно вечерта в къщи, децата му вече спяха. Сутрин излизаше преди тях. Гледаше да наваксва с общуването и възпитанието им през ваканциите. Но и тогава или беше по лагери и екскурзии с ученици, или по пленери с колеги.

  Съпругата му беше чиновничка в предприятие. Имаше си регламентирано работно време. Трудно можеше да проумее откъде-накъде някой може да работи извънредно!...Всъщност за нея извънредния труд беше домакинската работа. И непрекъснато се оплакваше и мърмореше, че й идва нанагорно - все едно другите жени нямаха домакински задължения, само тя. Художникът пък на свой ред недоумяваше как така ще стоиш цял ден на едно бюро и когато се прибереш няма да ти идва отвътре да свършиш нещо в къщи, а ще оставиш всичко за почивните дни. А като дойдат ще се чудиш откъде да я подхванеш и близките ще са ти виновни за това?!...Различията между двамата се задълбочаваха с времето все повече и повече. Бяха се оженили навремето много набързо, "по спешност", без да имат време да се опознаят добре. И с годините с разочарование откриваха черти в характера на другия, които ги огорчаваха и дразнеха. Тя не беше човек на изкуството - не разбираше тази отдаденост, която всяко едно изкуство изисква. Обвиняваше го в егоизъм и в безотговорност към дома и децата. Той я обвиняваше на свой ред, че е досадна, вечно мрънкаща манипулаторка и че не вижда по-далече от носа си! Така и не й даде ключ от ателието си, което тя приемаше като лична обида. Искаше да има достъп, под предлог да го чисти и подрежда, а в същност се съмняваше, че си води там момичета. На което той ядосано отговаряше: " И откъде време за това?! Аз пък откъде да те знам, там в твоето учреждение от скука по цял ден какво правите?! Дали само четете вестници и пиете кафета, пилите нокти и клюкарствате или и с други неща се занимавате?!..."

  Нейният отдушник беше да бродира гоблени пред телевизора. " А, за това бабешко занимание намираш време! " подхвърляше й подигравателно мъжът й. На което тя отговаряше, че това също е вид изкуство. На тези й думи той се смееше с глас! " Няма да развие никакви качества в тебе този "бод зад игла"! Нито ще станеш по-умна, нито по-организирана, нито по-широко скроена! По - добре някоя книга вземи да прочетеш. Така поне ще имаме за какво да си говорим." На което тя отговаряше:" И ти не си станал много умен от четене на книги, щом си абдикирал от родителството! Кога ще се занимаваш с децата - като пораснат и излетят от гнездото ли?!" Той: " Никой не ти е виновен, че се изживяваш като майка-орлица, жертва на домакинските задължения! Остави ги да растат самотоятелни! Какво да направя?! Да им казвам как да дишат ли?!" И т. н., и т. н. Често се обвиняваха един друг, че щяха да са по-щастливи, ако никога не се бяха срещнали! И че ако си бяха "поживели" повече, рано или късно щяха да си намерят други, по-подходящи партньори в живота!...

  Освен това той мразеше да му пипат и разместват нещата, не дай си боже някой нещо негово да изхвърли - ставаше страшно!...Жена му изповядваше максимата, че подредената обстановка изчиства и подрежда съзнанието. А той не можеше да работи в стерилна среда - трябваше да има около него творчески хаос, за да се чувства вдъхновен. "Когато съм вдълбочен в работа и кокошки да валят около мене - все тая!" - обичаше да повтаря. " Ще подреждам, когато имам време. Подреденото ателие няма да ми нарисува картините, нито ще ги продаде!" - крещеше понякога така, че ги чуваха и съседите. А такова време все не оставаше. Защото искаше да се вижда и с приятели от арт-средите по кръчми и кафенета от време на време. "За да отпусна малко винтила!"- както обичаше да казва. Жена му го ревнуваше. Той многократно й беше предлагал да го придружава, за да е спокойна, че нищо нередно не прави. Такива предложения я влудяваха! Тя беше израснала в строго патриархално семейство и за нея хората на изкуството под общ знаменател бяха разхайтени, наркомани, алкохолици, хазартни типове със съмнителен морал, с една дума - до нищо добро не можеше да доведе общуването с тях. " Защо да си губя времето по задимени кръчми и кафенета да слушам пиянски тиради, като мога да си свърша нещо в къщи? И без това всичко на мен чака!..." процеждаше злостно тя. И така...до "края на Света"...

  Годините се изнизаха една по една. Децата пораснаха и си хванаха пътеките в живота. Честно казано нямаха търпение да се махнат от тази токсична среда, в която бяха израснали! Двамата съпрузи започнаха да мислят за това, което отдавна трябваше да направят - за раздяла. Художникът се изнесе за известно време в ателието. Но не след дълго жена му се разболя тежко и той се върна, за да се грижи за нея.

  След смъртта й продаде жилището, свързано с толкова горчиви спомени. Ремонтира сам къщата в началото на гората. Защото разбираше от много неща и не му трябваха майстори. Не беше настроен тепърва за сериозна връзка. Смяташе, че си е самодостатъчен. А и не искаше да се повтарят едни и същи сценарии до безкрай...