Полунощ е. Луната е влязла неусетно в стаята ми и неканено е разположила любопитния си поглед върху мен. Нейното странно сияние ме проучваше, като се разстилаше върху раменете ми, а косите ми отразяваха лунния й блясък. Не можех да заспя, мислите ми се разхождаха в един друг свят. Намирах се в онази фаза на нощта, в която се случваха особени неща. Спомените оживяваха. В един кратък миг от нощта, сякаш отново усетих духът от Аладиновата лампа...
Всъщност, може би не е случайна нощ. Имаше пълнолуние и точно както става в приказките усещах, че наближава да се случинещо необичайно.
Явно се досещате какво става в душата ми в полунощ. Един лунен лъч кръжеше върху повърхността на шкафа. Приближих се неспокойно, знаейки, че ще открия нещо със закъснение. Лицето ми, придобило друг вид от засилващото се любопитство. Протегнах ръка и отворих. Вътре имаше истинско богатство.
Тайнственият предмет се оказа точно тази аладинова лампа, покрита с дебел слой прах, която издаваше някакви звуци. Реших да ...