"Не ме търси повече...

Просто... спри. Заради мен."

Едва ли има някой, за когото съм писала толкова много. И толкова искрено.

Колко реда изписах за теб? Десетки? Стотици? Повече?

Стигнаха ли? Не. Имам още какво да кажа. Толкова си непредвидим, че първо ме оставяш без думи. А после, когато си тръгнеш? Тогава започват да напират с риск да се излеят като спрайт, след като си разтръскал кутийката.

М-да. Това правиш ти с мен. Изнервяш ме. Разсмиваш ме. Разплакваш ме. И накрая ме караш да онемея.

***

"Тъй като не ми даде шанс да се видим, ще ти обясня сега...

Исках да поговорим."

Боли, знаеш ли? Естествено, че не. Днес много мислих. Прегледах всичките неща, които съм писала за теб, и се хванах за главата. Пет-шест са. Звучи направо смешно, но за мен са много, защото писането е абсолютният ръб. Универсалният отдушник. Тогава, когато имам да кажа хиляди неща, но няма на кого, а и не искам да звучи, сякаш драматизирам. И какво излиза? Че си ме карал да танцувам по перваза не един път. Но съм издържала. Не паднах.

Е, засега. Нали знаеш израза bad timing? Е, честито - уцели възможно най-ужасното време да ме накараш отново да мисля за теб. Пак си блъскам главата. Пак крещя, докато остана без глас. И пак плача. Май от всички хора, които познавам, за теб съм плакала най-много.

"Не ме търси повече...

Просто... спри. Заради мен."

Малко е нечестно. Нараняваш и двама ни така.

Така че, защо сега? Защо, когато най-после те избих от главата си, ти реши да нахлуеш вътре с гръм и трясък? Взлом, ако мога така да се изразя. То си беше направо противозаконно. И глупаво.

Бях щастлива. Усмихната. Жалко, че не ме видя такава, вероятно щеше да те спре. Бях влюбена. И обичана в замяна. 

***

"Предния път, когато се видяхме, не се държахме като приятели - каквото и да си говорим, така приятели не се държат...

Имаме си пълно доверие, затова се надявам да ме разбереш...

В мен се появиха чувства, които не мога да опиша точно, само мога да кажа, че са много силни...

Не ме търси повече...

Просто... спри. Заради мен."

***

"Няма да ти позволя просто да ме зарежеш така. Ние сме приятели. Обичам те, нали знаеш?"

"Ами... и аз теб. Но просто така е по-добре за мен."

" ....."

Дори не знам какво повече да ти кажа.

Щрак. 

Сигнал "заето".

Тогава защо си тръгваш?

Не мога да те избия от главата си. Нито нещата, които каза.

Плача постоянно. 

Всички питат какво ми има, а аз имам чувството, че нямам на кого да кажа, че никой няма да разбере.

Пък и да имах, какво щях да отговоря?

Да, има ми нещо. Има ми много неща, но нито едно от тях не ви влиза в работата.

***

"Не ме търси повече...

Просто... спри. Заради мен."

Липсваш ми. Ужасно много. 

Това "обичам те" не беше онова, приятелското, усмихнатото, което винаги съм ти повтаряла. Беше по-скоро "аз също те обичам".

Набий си го в главата, няма да оставя нещата така.

Знаеш колко съм упорита, още повече щом се отнася за хора, за които ме е грижа.

А на теб държа по онзи, особения начин, дето върви с пеперудките в стомаха, нежеланието за сън и останалите неудобства.

Ще ги преживея.

Няма да е за първи път, все пак.

***

"Когато те видя, ще те напердаша много здраво, задето ме оставяш така. 

Няма да ти го позволя."

Сълзите ми капят бавно по клавиатурата, чак става банално.

***

Държа на теб.

Все още проверявам на всеки половин час за съобщения и пропуснати повиквания.

Глупавото екранче свети в ярколилаво, сякаш за да ме дразни.

Името ти никога не се изписва на него.

Получавам повече смс-и от всякога, но нито един не е от теб.

Липсваш ми и те обичам - и то не като приятелчето, на чието рамо мога да поплача заради друго момче.

Жалко, че не можеш да прочетеш това.

***

"Не ме търси повече...

Просто... спри. Заради мен."

***

Животът продължава. 

В момента смешните ми петнайсет години житейски опит ми тежат ужасно много.

***

Seein is deceiving.

dreaming is believing.

It's ok not to be ok.

Да, бе. Вярвай си.

***

Бийп! 

Ново съобщение. Не си ти, естествено.

Приятелят ми е. Пак се извинява за нещо, което не е направил.

Милият ми той, слава богу, че си няма идея какво ми се върти в главата.

***

"Не ме търси повече...

Просто... спри. Заради мен."