Непостигнато желание
Непостигнато желание
Когато бях съвсем млада и още не бях омъжена чаках често привечер бъдещия си съпруг пред работата му. Бях около двадесетгодишна, слаба с буйна, дълга коса и като всички момичета тогава облечена по модата с феерични широки рокли с голи рамене и обувки с високи токчета. Приятелят ми често излизаше от работа заедно с тълпа колеги и колежки и ме запознаваше с тях. Една от колежките му имаше голяма гърбица, беше много слабичка и ниска и ходеше някак накриво, но имаше миловидно, хубаво лице и прекрасна усмивка. Излъчваше добронамереност и радост. Казваше се Нели и всеки път ми правеше комплименти, колко съм хубава и аз се чудех какво да ѝ отговоря, ставаше ми неловко и ми домъчняваше за нея... След около година се омъжих и следващата година се роди дъщеричката ни.
Един ден мъжът ми ми каза, че ще дойдат няколко негови колежки да ме посетят и да видят бебето. Сред тях беше и Нели. Тя тогава беше на тридесет и осем и не беше омъжена, нито някой я беше виждал с приятел. Докато всички седяха в хола и пиеха кафе със сладки, Нели влезе с мен в детската стая. Видях вълнението ѝ. Гледаше новороденото бебе с някакво детско учудване и любопитство. „Ще ми я дадеш ли да я подържа?“ - попита тя. „Да разбира се, вземи я.“ Нели дълго стоя притиснала до гърдите си крехкото телце на бебето. Сякаш четях на лицето ѝ нейното желание да стане майка. Усетих, че ако ѝ кажа нещо, ако проявя моето състрадание ще я обидя. После често си мислех за нея. Каква несправедливост на съдбата ... сякаш някои страни на живота просто минаваха покрай нея, недостижими....
Няколко месеца по-късно приеха Нели в болница. Съпругът ми каза, че боледувала често от пневмонии - от силното изкривяване белите дробове бяха притиснати и всяка настинка за нея бе опасна. Болестта ѝ се влоши за броени дни, тя не пожела никой да я посети и скоро почина.
© Люси Петкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много ме мотивират похвалите ти Генче!
-
Да почувстваш, опишеш, да ни направиш съпричастни с трагичната съдба на един човеки и да ни развълнуваш, това е наистина добро авторско постижение, Люси!
-
Благодаря, Роси и Хари. Радват ми оценките ви.
-
Силен разказ!!!Поздравления,Люси!!!
-
Чудесен разказ! Какво по-силно от това, което си видяла, почувствала и разказала по такъв откровен начин! За мен така, както е сега, раказът е по-силен и въздействащ. Твоята сила е разказ на истинска история и го правиш толкова умело, ние читателите да се чувстваме част от преживяното от теб. Браво.
-
Благодаря ти Ели. Добре да се опитаме по често да се поставяме на мястото на други хора . Така ще ценим истински това което имаме и където можем да помогнем... но понякога не можем...
-
Съдби човешки...
Истинският творец съпреживява и чуждата болка.
Моите поздравления, Люси! -
Благодаря ти Кети, радвам се на оценката ти!
-
Сякаш си стояла отстрани, така обективно разказваш, а това е тънко майсторство - да не си пристрастен автор. С две думи - изящно, силно!
-
Благодаря ви Силвия и Иржи. Аз обичам да пиша по истински случаи, както и рисувам неща, които съм видяла... както и обичам да казвам каквото мисля. Всеки е добре да прави каквото му диктува сърцето и разума разбира се и тогава има силата да въздейства...
-
А аз мисля,Люси,че не може по-добро пресъздаване на случая,в краткия ти разказ всичко е вътре-и съдържанието и емоциите и въздействието,което те кара да настръхваш....Инъче ще се разводни,....Ето виж,Силвия с нейния разказ за Ирина-като някакъв сериал,накратко разкаже някакъв епизод и тъъъъкмо да се покаже някаква развръзка, събитие и....серията го оставя за следващия път и ти нямаш търпение...А ти пишеш страхотни случки и пътеписи,с много красив стил,буди интерес с изискан словоред!Но не ти пречи да опиташ,все пак...Успех!
-
Очите ми се насълзиха, на този разказ, Люси. Няма художествена украса, все едно си седнала до мен и разказваш. Темата за бездетието е много тежка, особено за една жена. Животът днес откъдето и да го погледнеш е динамичен и стресиращ. Скоро четох, че основната причина за проблемите при забременяване, са заради психологична бариера. Относно написването на по - детайлен разказ, аз съм "за", но да има хубав край.
Успех и слънчев ден! -
Радвам се че ме четеш, Роси. Надявам се да претворя някои мои впечатления и идеи в по обширни разкази... Желание не ми липсава.
-
Споделям мнението на Рони. Люси, имаш богат материал, за да създадеш от него творба.
-
Права си Рони. Важното е да си изразим емоциите... Да разкажеш спомен е начин да го изживееш пак, и също да го видят другите през твоите очи и чувства. Това е важно за мен...
-
Люси
Понякога съдбата е толкова жестока.
И няма отговор за това, няма...
Поздрави. -
Благодаря за идеята, Рони. Може да опитам. Аз пиша от скоро и за сега само спомени и някои есета. Боя се с художествената измислица да не стане някой кич, тези теми приличат на латиноамерискански теленовели. Лошото е, че ги има в реалния живот и е много тъжно...
-
Така е Стойчо. Историята за съжаление е истинска. Минаха много години, но кякак си не я забравям..
-
Когато бог е жесток...Той не прощава! И с нас се подиграва...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
