Непостигнато желание
Непостигнато желание
Когато бях съвсем млада и още не бях омъжена чаках често привечер бъдещия си съпруг пред работата му. Бях около двадесетгодишна, слаба с буйна, дълга коса и като всички момичета тогава облечена по модата с феерични широки рокли с голи рамене и обувки с високи токчета. Приятелят ми често излизаше от работа заедно с тълпа колеги и колежки и ме запознаваше с тях. Една от колежките му имаше голяма гърбица, беше много слабичка и ниска и ходеше някак накриво, но имаше миловидно, хубаво лице и прекрасна усмивка. Излъчваше добронамереност и радост. Казваше се Нели и всеки път ми правеше комплименти, колко съм хубава и аз се чудех какво да ѝ отговоря, ставаше ми неловко и ми домъчняваше за нея... След около година се омъжих и следващата година се роди дъщеричката ни.
Един ден мъжът ми ми каза, че ще дойдат няколко негови колежки да ме посетят и да видят бебето. Сред тях беше и Нели. Тя тогава беше на тридесет и осем и не беше омъжена, нито някой я беше виждал с приятел. Докато всички седяха в хола и пиеха кафе със сладки, Нели влезе с мен в детската стая. Видях вълнението ѝ. Гледаше новороденото бебе с някакво детско учудване и любопитство. „Ще ми я дадеш ли да я подържа?“ - попита тя. „Да разбира се, вземи я.“ Нели дълго стоя притиснала до гърдите си крехкото телце на бебето. Сякаш четях на лицето ѝ нейното желание да стане майка. Усетих, че ако ѝ кажа нещо, ако проявя моето състрадание ще я обидя. После често си мислех за нея. Каква несправедливост на съдбата ... сякаш някои страни на живота просто минаваха покрай нея, недостижими....
Няколко месеца по-късно приеха Нели в болница. Съпругът ми каза, че боледувала често от пневмонии - от силното изкривяване белите дробове бяха притиснати и всяка настинка за нея бе опасна. Болестта ѝ се влоши за броени дни, тя не пожела никой да я посети и скоро почина.
© Люси Петкова All rights reserved.
