25 feb 2009, 23:16

Непознати

  Prosa » Cartas
1.4K 0 0
Чудя се какво ли ни дели, уж сме близо, а така далечни. 
Ние, двама непознати, в нощта вървяхме, без дори да подозираме един за друг. 
Непознати до вчера сме били, но една нощ и всичко се промени. 
Онази нощ, във онзи град сега така далечен, и милион години не ще я заличат. 
Не една и две лъжи изрекохме и аз. и ти, за да може тази втора среща да се състои. 
Гледам твоите очи, в тях милиони искри. 
И сега знам, че е решено, това на нас ни е предопределено. 
Нищо не може да ни спре и знай, че това сърце сега е твое.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Миленкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...