Feb 25, 2009, 11:16 PM

Непознати

  Prose » Letters
1.4K 0 0
Чудя се какво ли ни дели, уж сме близо, а така далечни. 
Ние, двама непознати, в нощта вървяхме, без дори да подозираме един за друг. 
Непознати до вчера сме били, но една нощ и всичко се промени. 
Онази нощ, във онзи град сега така далечен, и милион години не ще я заличат. 
Не една и две лъжи изрекохме и аз. и ти, за да може тази втора среща да се състои. 
Гледам твоите очи, в тях милиони искри. 
И сега знам, че е решено, това на нас ни е предопределено. 
Нищо не може да ни спре и знай, че това сърце сега е твое.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Миленкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...