25.02.2009 г., 23:16 ч.

Непознати 

  Проза » Писма
1177 0 0
Чудя се какво ли ни дели, уж сме близо, а така далечни.
Ние, двама непознати, в нощта вървяхме, без дори да подозираме един за друг.
Непознати до вчера сме били, но една нощ и всичко се промени.
Онази нощ, във онзи град сега така далечен, и милион години не ще я заличат.
Не една и две лъжи изрекохме и аз. и ти, за да може тази втора среща да се състои.
Гледам твоите очи, в тях милиони искри.
И сега знам, че е решено, това на нас ни е предопределено.
Нищо не може да ни спре и знай, че това сърце сега е твое.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Миленкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??