25.02.2009 г., 23:16 ч.

Непознати 

  Проза » Писма
1048 0 0
Чудя се какво ли ни дели, уж сме близо, а така далечни. 
Ние, двама непознати, в нощта вървяхме, без дори да подозираме един за друг. 
Непознати до вчера сме били, но една нощ и всичко се промени. 
Онази нощ, във онзи град сега така далечен, и милион години не ще я заличат. 
Не една и две лъжи изрекохме и аз. и ти, за да може тази втора среща да се състои. 
Гледам твоите очи, в тях милиони искри. 
И сега знам, че е решено, това на нас ни е предопределено. 
Нищо не може да ни спре и знай, че това сърце сега е твое.

© Десислава Миленкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??