Нереален разказ 2

                 Започнах работа в Асоциацията, Асоциация ''FREE LAND'' основана на дарителска основа от доста крупни собственици на недвижимости, задгранични инвестиции...

Харесвах работата си. Е, малко ми беше зорно докато разбера кой какъв е, освен че е грък и каква роля играе в Асоциацията. Всеки се прави на  началник, командва, но никой не иска да носи отговорност. И изведнъж каква стана тя, аз българинът идвах час по- рано и час по-късно си отивах, защото ми бяха делигирали  доверие да държа ключовете на централния офис, три спомагателни зали, конферентна зала с видео екран, две помещения  с по-модерни компютри. Може и да ми плащаха допълнително и много добре, но си е отговорност. Пресякох от раз някои злонамерености, купих  три секретни партонника и размених останалите по залите. Всички компютърни станции описах по серийни номера, ако няой върнеше или вземе  нещо, най-акуратно го записвах в картона му и какво сменя. Бях наистина като куче пазач, сламата не ядях, но и на друг не я давах.

Подразни ме факта когато откриха бюфет, или лафка да го нарека. Модерни хладилни витрини на КокаКола, Фанта, енергийни напитки, минерална вода, хладилни шкафове за сандвичи.

Гледам след седмица , мъжът на бюфетчийката, се върти с едни синджири около тях, омотава ги, слага тук-там катинари.

- Петро - рече ми бюфетчийката - Заключваме хладилниците някой да не пипа, все пак стока е.

- Добре де, какво сте омотали - засмях се - Я дръпни тази врата, отваря ли се, а сега бутни ръката си и взимай кенчета колкото можеш...

И бюфетчийката го стори, а уж бяха  заключили всичко, погледна намръщено мъжа си.

- Вижте, няма кой да пипа по хладилниците, вие ме обиждате така. Собствениците са ми дали ключове да пазя стока за милиони евро, вие ще омотавате хладилниците със синджири, да не взема случайно КокаКола. Аз знам, че това е стока и ако не платиш, не трябва да вземаш. Просто сложете табелка '' Отворено/Затворено '' , и нали бакалницата ви  има врата и резе, заключете я с него - ядосано казах - Имате още 20 минути и трябва да напуснете сградата. Заключвам входната врата, а утре сутрин в 8 часа заповядайте. Аз и чистачката, знаете идваме тогава, а от 9 и 30 идват служителите.

Стана ми наистина обидно, повтаям го.

Мдаа, слонът никога не прощава и не забравя нанесените му обиди.

Подшушнах тук-там из по-вярните колежки, че тази мърла продава застояли сладкиши, сандвичи, че кафето е от друга марка, а го слага  като Лаваца, безалкохолното е купено от супермаркетите, когато има промоция...

Знаех, че кирия Мария, чистачката, е някаква роднина  на един от пишещите се за началник и й подшушнах '' Ей, онази от кафето така се държи, сякаш  целият комплекс е на баща й,... дали плаща  наем, окупирала  цялото фоайе, а ти чисти, а аз да пазя хладилниците й, ами те без електричество ли вървят, гледам бръмчат денонощно...''

Това беше достатъчно. Подмолно, но честно.

Не минаха и два месеца и гледам в 17 и 30 часа, изнасят с мъжа си каси с безалкохолно, кашони с вафли, бонбони, кутии  сладкиши.

- Много се извинявам - подходих важно - Но тук не може да стоят  тези неща. Кирия Мария трябва да почисти, а аз в 18 и 30 заключвам централната врата. Изкарайте ги навън, а хладилниците кога ще ги вземат.

Врътнах се и отидпх да си върша моята работа.

Като обикновено изчаках кирия Мария, заключих вратата и тръгнахме заедно към автобусната спирка. Гледам касите и торбите отвън, бюфетчийката до тях в поза мирно, да ги пази

- Не им вървяла търговията - през смях каза кирия Мария - Ами как да ти върви, като продаваш стари стоки, ами ако някой беше получил натравяне...Алчна жена, даже и едно кафе или вода не ме е почерпила, щеше да обеднее.

И псле, после доставиха две кафе машини, две с Кола и Пепси и машинка за безплатна газирана вода

               Нещо необичайно днес. Недомлъвки '' Кирия Августа  Захариду идва днес, да се приготвим'',  '' Какво и е измислила Захариду...'', '' Дали ще я изберат отново за Председател на Контролния съвет '', не че се вълнувах, но толкова колкото да не остана назад от другите.

Кой знае каква спардушена  бабушкера  ще е, като другите от Контролния съвет.

Конферентната зала подредена в три къта, да го нарека, за свободни приказки, заседателна маса със столове и папки избирателни бюлетини, химикалка, на отделна маса сложих избирателната урна с отключен катинар.

Запристигаха натруфени лелки, окъпани в скъпи парфюми и помади, окичени  със златни накити като подвижни ювелирни реклами. Придружавах ги до залата, а те се запрегръщаха една друга, все едно не са се виждали от години, подавах им столове, придържах ги да седнат. Момче от кетъринг фирма поставяше пред всяка чашка кафе и вода. Говореха за всико друго , но не и за предстоящия избор на Председател. Нагласено ми е струва. Идва бабушкерата, избират я отново и всички доволни

              Някаква мацка отвори вратата на Конферентната зала. Коя е тази, как съм я пропуснал и не я придружих до масата, вероятно пълномощничка на някоя.

- О, кирия Августа... Госпожицата ми... Колко си красива - започнаха една през друга лелите.

Ако имаше и няколко кокошки, общинския пазар е готов..

Мацката се  запрегръща с всяка една, поогледа се. Поднесох й стол.

- Заповядайте - смотулевих

- Не съм още толкова стара, че да ми поднасят стол - сряза ме тя - Мога и сама

- Извинявайе - все така плахо се оправдах

Ей сега ще ти сложа дъФката, за спомен, маце. Бях открил топче дъвка залепено на масичката.

И дикато се суетеше  сложих незабелязано топченцето на седалката.

Пада ти се. Стой  сега залепена. Злорадствах и заподреждах подредените папки и химикалка.

Отворих капака на избирателната урна, така че да се вижда , че е празна.

- Госпожи, предлагам да се преместим на голямата маса - рече мацката

Като по команда лелките станаха и се запътиха към местата си.

Мацето се опита да стане, огледа се. Стана по-рязко и опипа роклята си.

Сандал, и Петро изхвърча през вратата, си помислих.

Все едно нио не се е случило. Самообладание и полувина. Тя стана енергично и тръгна към масата.

- Госпожи, ще бъда кратка, дневният ред е  отчет за свършената работа, някои мерки и задачи за в бъдеще и избор на нов  Председател.

Лелите закимаха одобрително. Браво на кирия Захариду, не чете, а мисълта й гладка, без да се запъва.или уж да мисли в момента с Ъкане или Ааакане.

Последваха ръкопляскания.

- А сега, пред вас са папките с имената, отбелязвате само едно лице. Покажее кутията, ако обичате

Вдигнах празната кутия, наклоних я надолу.

- А сега може да я заключите и съхранявате ключа у вас, ние ще ви извикаме.

Заключих избирателната урна и напуснах залата.

Момченцето от кетъринга ми помаха с ръка и даде знак за кафе. Пийвах с наслада от топлото  кафе, гризках тортичка.

              И противно на другите очаквания, кирия Августа Захариду бе преизбрана единодушно.

На следващият ден съобщиха за свободен прием  при кирия Захариду, в качеството си  на новия-стар Председател на Контролния съвет и замУправител на Асоциацията.

Какво да се срещам с нея. Гледам си работата, не се оплаквам или някой да се оплаква от мен.

- Петро, кирия Августа ви иска в кабинета си - уплашено ми каза кирия Марив и се прекръсти.

Ами на, късмет. Почуках на вратата и след''Да'' пристъпих малко неуверено, Ами нали все пак аз сложих дъвката, заслужих си го, нали се правех на герой.

Заразпитва ме от кога съм на работа тук, доволен ли съм от работата, от заплащането, дали съм семеен, мога ли да пазя тайна ако се наложи. Здрав ли съм, някакви оплаквания, защо не съм семеен, имам ли си сериозна приятелка, и т.н. и т.н.

Извади визитна картичка, написа нещо и ми я подаде.

- След два дни заминавам  отново за Америка, тук съм написала кога ще се върна, ако желаеш можеш да ми се обадиш тогава. Довиждане засега.

- Довиждане и приятен път  кирия Захариду.

В къщи погледнах визитката, шест месеца няма да я има, а до тогава я камилата, я камиларя, или колко ли вода ще изтече в Сухата река...

             След срещата ми с нея животът  в Асоциацията  сякаш ми се стъжни. Благодарение на двама уж ръководни фактори, които играели контра на  кирия Захариду, защо отново тя, ами не някой друг, и аз съм й бил протеже. Ако бяха им казали за дъвката, щяха да са по-достоверни.

- Ами Петро, давай ключовете и си свободен - ми заявиха - Така решихме

- Добре, обаче имам договор за работа, трябва да ми изплатите обещетение, имам отпуска, също, както го правят навсякъде с всички слуцители. Имам право да се оплача на Синдикатите и на господата от кварталната организация на Неа Димократия, подразбрах някои неща за вас, вие решавайте - започнах да ставам зъл и нахален, нали става въпрос за пари, пука ми къде ще работя -

После, кой ще приеме електониката от мен, оборудване, или ще ме обвинявате , че съм присвоил нещо. Аз не строя вила в Паралия или Ано Сунио.

Ония подскочиха от яд. Бях чувал, че отклонявали пари за вилите си, но не е в компетентността ми да проверявам.

- Добре, добре, имаш право, ще ти изплатим всичко, ще определим човек да приеме вещите от теб.

Започнахме с комисията. Обикаляхме из стаите, четях  номерата на станциите, те проверяваха.

Чудеха се, как може чужденец, а да е така изряден

- Вижте какво - през смях казах - Завърших Икономически университет, после компютърни технологии, и в писаното е вярното. В този тефтер има кой е наредил преместването на компютър, принтер, монитор, тук има брой столове по цвят, модел, марка, бюрата също. Правим протокол, фотокопия на всички мои документи, слагаме подписите и сме готови.

Така и направихме.

                 Никой не плака за мен. Само чистачката Мария каза

- Добро момче си и за това си патиш, не можеш ли да си като тях.

Прегърнах я синовно.

- Не Мария, онова което не е мое, не го искам

             Беше ми криво отначало. После свикнах, ами то било хубаво да работиш нещо друго, да си свиркаш безгрижно и свободно време  колкото искаш. Момичетата  идваха и си отивах, едни търсеха забавление и утеха, други  просто да имат придружител за плажа или дискотека.

             Погледът ми попадна на визитната картичка сложена в рамката на огледалото...

следва....