Нереален разказ 8

                    О, от вчера Емайл...

'' Петро след три седмици ще има избор на  Председател на КС, ще ни чакаш ли на летището ''

'' Да мис Августа, заповядайте. Само ми съобщете кога пристигате. Удоволствието ще е за мен'', отговорих веднага.

Съобщих на Роузи, тя се поусмихна, щипна ме по бузката.

- Да Петро, трябва да се представим добре и да се държим нормално. Вероятно ще дойдат семейно, ще се постарая,... и да запазим самообладание, това е най-важното.

А аз напъхах в чанти всичко което е на Роузи от двете къщи, накупих нови хавлии, халати за баня, шампуани, нови завивки , чаршафи, калъфки. Ами , идват семейно, но ако Августа реши даа...

Получих поредния СМС

''Чакай ни с полет номер..., час... дата... на летище Атина - Августа ''

                 Ще ги посрещна с Нисана, по широка, удобна, все пак шофьор, двама пътника и едно дете, и чанти , и куфари.

Зачаках с букет цветя в залата за пристигащи.

Минаваха майки с деца, усмихнати чичковци теглеха куфари на колелца, обичайната глъчка при посрещане, охкане, ахкане,.. прегръдки, целувки.

Ето я. Беше като лебед сред стадо патици...

Теглеше куфар с едната ръка, с другата бе хванала ръката на момченце. То любопитно се озърташе.

Таткото е поизостанал с багажната количка.

- Мис Августа,... мис Августа - радостно извиках размахвайки ръка.

Тя се усмихна, поспря се, показа ме с ръка на детето, а то ми помаха свойски.

Не се виждаше татко-носач, какво пък ще я прегърна, рискувам, но ще предизвикам малко ревност, за да има повече любов.

Тя пусна дръжката на куфара, детската ръчичка и увисна на врата ми.

Огнена целувка опърли устните ми.

Подадох цветят, наведох се към детето и го вдигнах нагоре.

- Майк, това е Питър, разказвала съм ти за него,  Питър- Майк - представи  ни тя и се гушна в мен. 

Притиснах я нежно към себе си. Хората любопитно ни гледаха, учтиво ни заобикаляха с усмивка на лице. Стояхме така минуте-две.

- Петро да тръгваме, не чакаме никого.

Носех Майкъл на подвитата си ръка, с другата теглех куфара. Августа бе притисната до рамото ми, ръката й бе върху моята на дръжката на куфара, с другата носеше цветята.

- О, помислих че си с Поршето

- Нее, сметнах че сте трима и с повече багаж, и реших с Нисана, но Поршето и Мерцедеса са ОК.

Моторът тихичко забръмча.

- Петро, мога ли отново да те целуна - попита шепнешком

- Може да, и сега , и после, и колкото искаш

Нова пламенна целувка по устните. Майк ни изгледа одобрително.

Августа разказваше по пътя как са пътували много часове,  но удобно и приятно.

Минавахме под табелка Глифада стрелка  надясно, Център стрелка наляво.

- Карай наляво Петро, наляво, искам в старата ти къща, нали още я обитаваш

- Да Августа, мила ми е,... и поддържам  и двете къщи, и трите градини - смеех се

А Майкъл бе залепил носле на стъклото и гледаше , и попиваше видяното. 

               Пристигнахме. Отключих входната врата и с лек реверанс към Августа

- Добре дошла в къщи, Августа.

Подхванах я и  целунах.

Помогнах и на Майкъл. Той поседя на едно място, огледа отново любопитно нас, топката, прозорците

- Заповядайте, разполагайте се, вероятно сте уморени от пътя,... какво ще желаете, портокалов сок, кафе, пепси...Майк, какво искаш момчето ми.

Миличкото, стоеше смутено. Разроших  косата му, натиснах нослето, пощипнах бузките.

- Къде ще ни настаниш Петро - попита Августа

- Вие избирате - засмях се - Майк, елате с мама да ви покажа детската стая.

Хванах ги за ръце и поведох

- Ето това е,... само не съм ти купил спортен екип и маратонки, не ти знаех размера, а ти си пораснал голяям, голяям - смеех се сам над шегата си.

- Сега да видим и спалнята на мама

Августа пристъпи плахо, погали таблата на леглото, самото легло, прокара пръсти по тоалетната масичка, погледна е в  огледалото.

В очите й бликнаха радостни сълзи.

- Съхранил си всичко Петро, все едно се връщам години назад...Петро, Петро, виновна ли съм пред теб Петро, ще изкупя ли вината си - хлипаше тя.

Прегърнах я през рамо

- Хайде, къде виждаш вина скъпа.

              Майкъл дъвчеше уморено едва, едва, очичките му гледаха сънено, умората надделяаше.

- Майк, теб страх ли те е да спиш сам

- Не Пит, винаги спя сам

- А искаш ли да ти разкажа приказка за лека нощ

- Искам, и още как. Мама все така ме приспива и казва '' Един ден Питър, така ще те приспива...''

Августа го преоблече и ни остави сами.

- Имало едно време - започнах тихичко - Едно самотно момченце, то било много добро, но си нямало приятелчета с които да си играе. Веднъж едно момиченце го видяло,...

Очичките му се затваряха, унесено от умора и равномерният ми глас.

- Августа, Майкъл заспа, затваряш ли вратата на стаята му

- Не Петро, затварям само на моята спалня, а той винаги почуква и след ''да'', тогава влиза. Не се страхува от тъмното. Къде е твоята възглавница.

- В другата спалня, не знам дали ще е удобно, та за това.

- Даа, добре го каза'' дали ще е удобно'', ти ли ще си я вземеш или аз да я донеса. Искам те  до мен сега и веднага, искам да ти кажа много истини, за които утре може би няма да имам сили.

Гледаше ме  с блещукащи от сълзи очи. Подчиних се веднага.

- Започвам и аз като приказка... Имало едно време момче и момиче, между които пламнала любовта. Момчето било много здраво и силно, и може да е било и много по-влюбено, но не си признавало.

Друго добро момче, било болнаво, и търсило подкрепа  в момичето, тя може би от съжаление била приятелка с него... Родителите му ме боготворяха, получавах скъпи подаръци от тях в знак на благодарност, че го поддържам жизнен.  Радваха се когато бяхме заедно с Джон, и понякога оставах при него, той беше немощен, но сякаш му давах сила.. Джон винаги ми казваше '' Ше бъда щастлив ако имаме дете и сме семейство,и освен теб нямам друга истинска  приятелка... изглежда не ми остава много''. Аз  не обръщах особено внимание на това, наистина бяхме просто приятели от детинство, така да се каже, втора, трета генерация американци. Моите родители починаха, оставяйки ми огромно наследство, получих такова и от малкия брат.. Тогава почувствах бремето да си без родители. Макар , че  наследих и Асоциацията в Атина, къщата в която живея сега и онази която ти подарих - гласът й беше апатичен, бавен и монотонен.

- Исках да се оттърва от Джон, но милозливостта ми винаги надделяаше, сякаш нямах сили, въобще не ме интересуваше богатството на фамилията му, имах си всичко...

Ще преувелича ли ако кажа, че ти изигра някаква полужителна роля в живота ми. Срещнах те на оня вот преди години, дадох ти визитка и кога ще се върна. Исках да те пробвам дали отговаряш на мечтите, разбиранията ми за мъж. Ти не ме подведе, можещ, знаещ, интересен и привлекателен тип.

А ти  даже не се интересуваше какво имам, богата ли съм, беше ти достатъчно са сме заедно весели и безгрижни. Прие за нормално освобождаването ти от работа, не хленчеше, не молеше да те върна.

Не изтегли  онези  пари и да се скриеш някъде по света.

Усещах как любовта ти бушува в мен, не съм те използвала...

Милозливостта ми към Джон надделяваше понякога, вероятно го съжалявах. Знаех, че той страда от някаква неизлечима болест, че дните му са преброени,  майка му също ми го каза, че само с мен се чувства  жизнен и щастлив.

Разкъсвах се между обич и състраданието...

И тук следва моята тайна. Да зачена от теб, да зачена не просто така, а от една истинска обич, която и двамата се бояхме да споделим. За това така често прелитах океана при теб.

И успях. Ходих на лекар тук за да съм сигурна, след две седмици се прибрах в ЕлЕй, бременна съм

казаха и от двете клиники. Съобщих и на Джон новината, много се зарадва без да задава излишни въпроси. Междувренено и той вече беше загубил родителите си и аз му бях единствената опора.

Нормална бременност и раждане в определените срокове.

Писах ти съобщение тогава '' Имаме си син...''. Искахме Майкъл да е нормално дете с баща и майка, сключихме граждански брак, беше редно да е така. Джон бе щастлив...

Августа се поразмърда неловко, покашля се. Вторачи се някъде в нищото.

- Щастлив и сякаш забравихме за болестта му - продължи тя с монотонен глас - Било е за кратко.

Почина. Беше ми жал, че си е отишал толкова млад. Още преживе всичко е дарил на малкият Майкъл, с попечител аз, като единствени законни наследници. Беше особено труден период, не знаеш на кого да се довериш, непозната за мен материя от разни дейности по наледството, разпъната навсякъде, завърших и право. Майкъл ми даваше кураж. Реших да не продавам нищо от завещаното.

А тук извършиха одит, виновниците бяха справедливо наказани, върнах те на работа на по-висока позиция. Мислех си, че ти си ми необходим тук, но се оказа, че ще си необходима част от живота ми.

              Гласът й лекичко потрепери, пое си въздух, въздъхна тежичко.

- Това е накратко и може би най-важното

И зарови глава на плещите ми, докосваше нежно лицето ми, изрисуваше сякаш веждите, скулите, устните ми.

Погалих телцето й по гърба, по таза, бедрата. Разкопчах копченца по пижамата й и долепих устни по гърдите й. Дишаше бавно и спокойно. Емоциите са ни победили и потънахме в унес.

Сепнах се изведнъж. До мен Августа тихичко похъркваше, все още спяща на плещите ми.

Колко ли е часът. Беше необичайно тихо и спокойно. 

Надникнах през отворената врата, Майкъл още спеше. Руменина бе избила по бузките му,... наистина ли е мой син...

Все така лекичко  се промъкнах е леглото си при Августа.

- Майкъл спи ли още Петро, а ти защо  не спиш - сънено попита тя

- Да спи, погледнах да не е буден и да го е страх, все пак непозната къща, но си спи. А ти защо толкова рано се събуди.

И вместо отговор, ръчичката й се завря под тениската ми, опипа плещите ми, тръгна надолу по  диафрагмата, върна се, отново надолу, едното пръстче направи пролука в ластика на боксерките ми, ръката й се завря вътре и нежно го заопипва.

- Нее, там си е, но нямаме толкова време - шепнеше тя - Ще почака ли до довечера,... нямаме време 

Наистина нямаше време, нашето малко си го знаем, и защо трябва да ни прекъсват на най-сладкото.

Ръчичката й тръгна нагоре и замря на ляата ми страна, а там лумкаше сърцето ми

Лекичко почукване по вратата изпари всяко желание за интимност.

- Майкъл, влизай смело, с Питър сме още в леглото

Детска главичка се подаде през открехнатата врата, огледа любопитно.

- Хайде скачай при нас, момчето ми - казах със смях - Има място и за теб.

Направихме му място помежду ни и без да дочака отново покана, със скок се намести при нас.

- Харесва ли ти тук Майкъл - попитах със смях

- Даа, а ще играем ли баскетбол, а ще идем ли на морето, а имаш ли велосипед - не спираше да пита

- Имам всичко, даже и мотор. А какво искаш за закуска

И докато Августа оправи тоалета си ние бяхме на двора. Качих го на Хондата, дадох му да запали със стартера, после газ. Повдигах го на гръб да бере мандарини, подавай му откъснати портокали, в кутия напълних и смокини.

Автоматичната поливна система  се включи и ние заподскачахме под водните пръски със смях и глъчка.

- Ей момчета, немирни момчета, какво правите,... има ли място и за мен под пръскалата - смееше се Августа

                  Хванати за ръце, тримата заподскачахме в кръг докато се изомокрим...

следва....

Оставаше аз да се реша.