27 jun 2004, 13:37

Нещо като любовна история

  Prosa
3.3K 0 1
1 мин за четене
Първа част
Понякога Джудит Алекзандър се чувстваше като двама души.Това се случваше най-вече сутрин, когато приготвяше закуската.Тя вършеше това със съвършенна методичност, затопляше двата кроасана на Виктор във фурната, а после ги завиваше в салфетка, за да бъдат такива, каквито той ги харесва-не горещи,но запазили спомена за топлината, и препичаше своята филийка до тъмнокафяво,така, че тя ставаше почти,но не съвсем прегоряла.Парчетата масло бяха елегантно накъдрени, конфитюрът от кайсии и медът,който Виктор понякога предпочиташе-сложени на масата,кафето- готово на котлона.Всичко това тя вършеше всяка сутрин, но понякога се улавяше да гледа слабите си ръце и да движи пръстите си с чувство на учудване, че те отново са изпълнили нейните несъзнателни инструкци. Или пък заставаше до плъзгащия се прозорец,гледащ към очистените от плевелите пътеки в градината и подредените лехи с цветя,като си шепнеше,без да знае какво има предвид с тези думи: "Джудит сама". В това ясно утро на ранния юни тя донесе писмата и ги раздели,както правеше винаги.За Виктор имаше глупости-писмо от банката и друго от Групировката Саутсайд-архитектска кооперация,към която той принадлежеше.За нея имаше едно писмо-адресът бе написан с твърд,ръбат почерк,сместна марка.Тя го сложи до чантата си,така че не се набиваше на очи,но не беше и скрито.После си оправи халата,леко потръпна, въпреки долавящата се горещина на деня,наля си кафе и зачака Виктор.
Стъпката му беше стегната,синьото му сако-елегантно,разноцветното раирано шалче издаваше известна преднамерена оригиналност.Той си наля кафе,седна,погледна писмата си,докато Джудит разсъждаваше как тази друга жена - "Джудит сама", би го възприемала, ако той не беше нейният съпруг...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николета Русева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да ти напиша, харесва ми! Очаквам втора част.

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...