Нещо като любовна история

Първа част
Понякога Джудит Алекзандър се чувстваше като двама души.Това се случваше най-вече сутрин, когато приготвяше закуската.Тя вършеше това със съвършенна методичност, затопляше двата кроасана на Виктор във фурната, а после ги завиваше в салфетка, за да бъдат такива, каквито той ги харесва-не горещи,но запазили спомена за топлината, и препичаше своята филийка до тъмнокафяво,така, че тя ставаше почти,но не съвсем прегоряла.Парчетата масло бяха елегантно накъдрени, конфитюрът от кайсии и медът,който Виктор понякога предпочиташе-сложени на масата,кафето- готово на котлона.Всичко това тя вършеше всяка сутрин, но понякога се улавяше да гледа слабите си ръце и да движи пръстите си с чувство на учудване, че те отново са изпълнили нейните несъзнателни инструкци. Или пък заставаше до плъзгащия се прозорец,гледащ към очистените от плевелите пътеки в градината и подредените лехи с цветя,като си шепнеше,без да знае какво има предвид с тези думи: "Джудит сама". В това ясно утро на ранния юни тя донесе писмата и ги раздели,както правеше винаги.За Виктор имаше глупости-писмо от банката и друго от Групировката Саутсайд-архитектска кооперация,към която той принадлежеше.За нея имаше едно писмо-адресът бе написан с твърд,ръбат почерк,сместна марка.Тя го сложи до чантата си,така че не се набиваше на очи,но не беше и скрито.После си оправи халата,леко потръпна, въпреки долавящата се горещина на деня,наля си кафе и зачака Виктор.
Стъпката му беше стегната,синьото му сако-елегантно,разноцветното раирано шалче издаваше известна преднамерена оригиналност.Той си наля кафе,седна,погледна писмата си,докато Джудит разсъждаваше как тази друга жена - "Джудит сама", би го възприемала, ако той не беше нейният съпруг...