Яго беше изненадан. Вниманието му бе изцяло привлечено върху обекта на вратата. Опитваше се да си спомни нещо за нея. Даже и най-дребната подробност щеше да му е от полза. Искаше му се поне да се сети за името. С все сили въртеше лентата от миналата вечер, която винаги свършваше на едно място – танцуваше с бутилка вино в ръка. Спомни си, че виното бе негова идея, след като установи, че някой беше забравил да сложи бирата в хладилника. Също така си припомни и хората, които завари на купона в началото на вечерта. Но нея не си я спомняше. Явно е дошла по-късно. Или те бяха ходили на друго място. Броят на загадките се увеличаваше.

Малко след като неловкото мълчание започна да се усеща, Яго реши да действа преди да е станало късно.

 - Как си?

 - Ами добре! – отново се усмихна момичето.

 -  ... ако искаш да направя по кафе?

 - Аз вече съм направила. Има кафе и мекици, заповядай в кухнята.

Яго беше очарован. Какъв късмет бе да случи на такова момиче. Отдавна си мечтаеше за такава закуска. И то с каква компания.

След този кратък разговор вече беше забравил за махмурлука, изправи се така решително, все едно не беше пил. Облече намачканата риза и установи, че останалите дрехи си бяха по него. Странно, помисли си Яго, може би не се бе случило нищо между двамата. В следващият момент се замисли и си спомни, че излезна облечен с тънък пуловер. Нещо странно се бе случило предната вечер. Не знаеше какво. Реши да се концентрира върху кафето, закуската и хубавото момиче, с което очевидно се бе прибрал снощи. Или тази сутрин. И все пак нещо го притесняваше. Имаше нещо, което не бе на мястото си. Имаше куп неща които не бяха на мястото си. Стола не беше на мястото си, масичката не беше на мястото си, леглото, прозореца и дори вратата не бяха на местата си!

Бавно и сигурно Яго осъзна, че не беше в неговата стая. Въпреки това обзавеждането му се струваше някак познато. Отново не можеше да си спомни откъде. Можеше да се чуди още дълго време така, но реши първо да посети тоалетната и да се поизмие. Беше чул преди малко водата от казанчето, значи не беше далече. Вероятно вратата в ляво или дясно. Нямаше да е трудно да я намери. Пое дълбоко въздух и тръгна към вратата.

Хубавото момиче се бе скрило, вероятно в кухнята. Яго се успокои малко. Имаше още време да помисли къде е и защо му е позната обстановката. Намери тоалетната от първият опит. След кратката освежителна процедура реши да действа смело. В крайна сметка тя не знаеше, че той не си спомня нищо. Поне щеше да разбере къде е и какво се бе случило. Щеше да импровизира и да води разговора така, че да разбере каквото иска. Яго беше добър манипулатор и това нямаше да е проблем за него. Още с излизането се насочи към кухнята. И нея уцели с първият опит. Вратата беше леко притвoрена.

Изненадите следваха една след друга. И все неприятни.

С приближаването си усети, че има и други хора. Нямаше да са само двамата. Помисли си, че може да има някой познат и щеше да е по-лесно. Уви. Следващите думи, които чу, предизвикаха доста смесени чувства:

 - ... и аз много се радвам, че Ягодин е дошъл на гости! Как не сме го усетили снощи?!?Поне той не е като другите. Колко пъти съм ти казвала...

 - Да, да така е...

Ситуацията вече не беше непозната. Яго разбра къде е и кои са хората около него. Беше в къщата на вуйчо си. За съжаление техните семейства се бяха скарали преди много години и не се бяха срещали. Имаха спор за някакъв имот. Яго имаше спомени от детството, когато често им гостуваше. И логично хубавото момиче се оказа неговата малка братовчедка. Не я беше виждал от много години. Тя го беше познала, а той – не . Обзе го неописуемо чувство на срам, след което премина в лек ужас. Следващото нещо, което изплува в представите му, беше как се среща с вуйчо и вуйна си. Нямаше да им трябва повече от секунда да разберат деликатното положение на сутрешният махмурлук. Зададе се нова доза срам и ужас. И изведнъж ужасът надделя. Яго не знаеше накъде да тръгне. Обърна се и видя на малка походна масичка до него два буркана със сладко. Инстинктивно посегна и взе единият. И той не знаеше защо. Сигурно беше зверски гладен. Реши да тръгне към външната врата и да избяга. Видя, че имаше спуснато резе. Едва ли сега беше момента да подрънква резета и ключове. Все още не бяха го усетили. Яго взе обувките си в другата ръка и на пръсти тръгна към стаята на братовчедка си. Там вратата вече беше отворена и нямаше да вдигне шум. С невероятна пъргавина обу обувките си без да изпуска буркана от другата ръка. Следващият ход бе най-логичен за момента – да намери път към свободата. А пътят минаваше през прозореца ...

(следва...)