Първо действие

Той:  Позволи ми, приятелко добра,
          да ти разкажа за най-прекрасната жена.
          Косите й са толкова меки... напомнят ми за кадифе.
          Очите й изящни, по-дълбоки са и от море...

Тя:   Косите отрежи, дано изсъхнат като цветя изкоренени!
         Очи като море? - Безкрайно мрачни и студени!

Той:  Дъхът й вдъхва ми живот и сила,
          когато устните си в моите е впила!

Тя:   Нима така се радваш, че дава ти отрова?
         Дарява те с целувки, водещи към гроба!

Той:  А погледът й дава ми надежда
          и до съкровените й тайни ме отвежда...

Тя:   Поглед лицемерен и от истината отегчен...
         Спри се! Вървиш по път неосветен!

Той:  Защо такава си, кажи ми!
          Нима не чуваш мойте рими?
          Сърцето си бих дал на тази фея...
          Млъкни! Нима си по-добра от нея?!

Тя:   По-добра не съм, не мога и да бъда!
         Но докажи ми, мили мой, прекрасен,
         дори и нищичко от нея да не притежавам,
         че недостойна съм за теб и сърцето ти не заслужавам!

Той: С грозни думи очерняш всяка друга,
         която до мен се доближи!
         Не ти ли омръзна да живееш в заблуда,
         че някога до мен ще си ти?

Тя:   Нима темата на разговора не съзнаваш?
         Не успя ли в смисъла на думите ми да вникнеш?
         Щастлива съм, че с приятелството свое ме даряваш,
         но като жена никога не ще ме ти обикнеш!

Той: За теб да мисля, като за жена любима, не искам и не мога -
         разочарова ме безкрайно с твойта ревност и злоба!

Тя:   Тогава нека  от сладка отрова
         или от силен удар, умът ти бъде поразен,
         за да спреш да мислиш за изгората нова,
         както не ще се замислиш за мен!

Следва втора част...