Първо действие
Той: Позволи ми, приятелко добра,
да ти разкажа за най-прекрасната жена.
Косите й са толкова меки... напомнят ми за кадифе.
Очите й изящни, по-дълбоки са и от море...
Тя: Косите отрежи, дано изсъхнат като цветя изкоренени!
Очи като море? - Безкрайно мрачни и студени!
Той: Дъхът й вдъхва ми живот и сила,
когато устните си в моите е впила!
Тя: Нима така се радваш, че дава ти отрова?
Дарява те с целувки, водещи към гроба!
Той: А погледът й дава ми надежда ...