Но Щен Вълк се въртеше неспокойно в леглото си - сънуваше. Присъни му се, че се рее из небето заедно с медените облачета, когато тъкмо преди да ги опита на вкус, започна да пада... и да пада... и да пада... а колкото и да се напъваше - не можеше да се сети как е летял до тази момент...
"Сега вече яко го загазих! - помисли си вълкът, докато наблюдаваше земята, към която стремително се беше устремил. - Ще стана на палачинка!"
ТУП
Но Щен Вълк се огледа замаяно - намираше се на пода, явно се бе изтърколил от леглото си.
- Хъм - сънено изхъмка той, докато разтриваше новопридобитата си цицина. - Тези ми сънища вече започват да ме притесняват! Добре че не станах на палачинка...
...
В кухнята завари Гар Ван, която тъкмо закусваше.
- Добро утро, Но - поздрави го тя. - Искаш ли палачинка?
- Ох - потръпна вълкът. - Не ми говори за палачинки!
Две
- Шира?
- Кажи, Но.
- Имам проблем - оплака се вълкът.
- Сподели - подкани го големият котарак, защото другият беше замлъкнал.
- Ох... - въздъхна Но Щен Вълк и посочи нагоре: - Виждаш ли го този летящ розов слон?
- Не - сви рамене Шира, след като проследи посочването на вълка.
- Проблемът е - поклати глава Вълк. - Че аз го виждам...
...
- Хей, Но - разръчкаха го. - Събуди се!
- Ммм? - сънено измърмори той.
- Хайде стига, Но! - недоволно мърмореше Шира. - Стига си говорил насън, пречиш ми да спя!