Но Щен Вълк се въртеше неспокойно в леглото си - сънуваше. Присъни му се, че се рее из небето заедно с медените облачета, когато тъкмо преди да ги опита на вкус, започна да пада... и да пада... и да пада... а колкото и да се напъваше - не можеше да се сети как е летял до тази момент...
"Сега вече яко го загазих! - помисли си вълкът, докато наблюдаваше земята, към която стремително се беше устремил. - Ще стана на палачинка!"
ТУП
Но Щен Вълк се огледа замаяно - намираше се на пода, явно се бе изтърколил от леглото си.
- Хъм - сънено изхъмка той, докато разтриваше новопридобитата си цицина. - Тези ми сънища вече започват да ме притесняват! Добре че не станах на палачинка...
...
В кухнята завари Гар Ван, която тъкмо закусваше.
- Добро утро, Но - поздрави го тя. - Искаш ли палачинка?
- Ох - потръпна вълкът. - Не ми говори за палачинки!