Залата във величествената каменна сграда на Градската библиотека e с амфитеатрално разположение. "Като трап" - определи я актрисата, която чете разказчетата, написани от жени. (Тези от автори мъже естествено ги четеше мъж). Иначе обстановката беше много приятна. Публиката - не многобройна. Водещата - силно развълнувана.
Малко се стреснах, когато онзи мълчалив странен тип влезе през една от вратите. Приличаше на зелен орел (заради провисналата камуфлажна куртка, с която беше облечен; изпод нея се подаваше някаква кожена торбичка). Извърнах се. Ако бяхме по-близо един до друг, сигурно щеше да е много невъзпитано, че го следвах така - не с очи, а направо с цялото си тяло. Дали не беше писал и той разказче за конкурса? Оказа се - не.
Без да хвърля поглед настрани, с гъвкава походка той прекоси разстоянието до една маса в дъното на залата и подпря на нея огромната си синя раница. "Боже! Как я носи толкова тежка!?" До краката на масата закрепи не по-малко тежък черен калъф от китара. "Отде з ...