25 ago 2019, 19:12

 Неуспешната кражба 1

  Prosa » Otros
791 1 2

Произведение от няколко части

1 мин за четене

Луната слабо осветяваше уличката. Олег беше приклекнал в храстите. Приятелят му Неджатин премяташе въжето през оградата. Бяха се запознали в затвора и сега, когато и двамата бяха на свобода, продължиха дружбата си като сътрудничество с криминален характер. Обирите, които извършваха, бяха дребни и всичко деляха по равно. Днес обаче, се очакваше ударът да е голям. За разлика от всеки друг път, за тази задача поръчителят им беше обещал огромна сума, каквато обикновено изкарваха за половин година. Трябваше да бъдат много прецизни!

Олег беше висок и мускулест, тялото му беше покрито с татуировки. Косата му беше съвсем късо подстригана и цялостната му визия беше на лошо момче, какъвто бе в действителност. Неджатин беше дребен, слаб и много мургав. Той с лекота се катереше и промъкваше като малко дете.

Поеми дълбоко въздух и тръгвай! каза Олег. Аз ще пазя. Ако усетя опасност, знаеш сигнала.

Спокойно! Нали в сградата няма никого. Всичко ще е наред, тръгвам.

Неджатин се заизкачва по въжето и след миг изчезна зад високия зид.

Олег броеше секундите и се оглеждаше подозрително. Чу кучешки лай недалеч, но скоро той утихна. След малко видя фаровете на автомобил, който бавно премина по улицата и се скри зад завоя. Мъжът въздъхна с облекчение. Сега всичко бе тихо и спокойно.

По едно време усети, че Неджатин се връща.

Много си бърз! Успя ли? прошепна Олег нетърпеливо.

Неджатин мълчеше.

Какво? Да ни би някой да ни е изпреварил? Или имаше някого вътре все пак?

Да, има....Обаче вътре лежи един труп!

 

 

Следва продължение...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

следваща част...

© Ф Ф Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...