Aug 25, 2019, 7:12 PM

 Неуспешната кражба 1

  Prose » Others
794 1 2

Multi-part work

1 min reading

Луната слабо осветяваше уличката. Олег беше приклекнал в храстите. Приятелят му Неджатин премяташе въжето през оградата. Бяха се запознали в затвора и сега, когато и двамата бяха на свобода, продължиха дружбата си като сътрудничество с криминален характер. Обирите, които извършваха, бяха дребни и всичко деляха по равно. Днес обаче, се очакваше ударът да е голям. За разлика от всеки друг път, за тази задача поръчителят им беше обещал огромна сума, каквато обикновено изкарваха за половин година. Трябваше да бъдат много прецизни!

Олег беше висок и мускулест, тялото му беше покрито с татуировки. Косата му беше съвсем късо подстригана и цялостната му визия беше на лошо момче, какъвто бе в действителност. Неджатин беше дребен, слаб и много мургав. Той с лекота се катереше и промъкваше като малко дете.

Поеми дълбоко въздух и тръгвай! каза Олег. Аз ще пазя. Ако усетя опасност, знаеш сигнала.

Спокойно! Нали в сградата няма никого. Всичко ще е наред, тръгвам.

Неджатин се заизкачва по въжето и след миг изчезна зад високия зид.

Олег броеше секундите и се оглеждаше подозрително. Чу кучешки лай недалеч, но скоро той утихна. След малко видя фаровете на автомобил, който бавно премина по улицата и се скри зад завоя. Мъжът въздъхна с облекчение. Сега всичко бе тихо и спокойно.

По едно време усети, че Неджатин се връща.

Много си бърз! Успя ли? прошепна Олег нетърпеливо.

Неджатин мълчеше.

Какво? Да ни би някой да ни е изпреварил? Или имаше някого вътре все пак?

Да, има....Обаче вътре лежи един труп!

 

 

Следва продължение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Ф Ф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...