14 may 2008, 13:56

Невероятните приключения на котарака Мишо в омагьосаната страна ИнтерМЯУ 

  Prosa » Ficción y fantasy
1429 0 0
15 мин за четене

 

                                                Т Р Е ТА     Г Л А В А

 

 

             Мишо, Чаровната Секретарка и  Коварния Изпълнителен Директор.

                                    Първи грешки.  Неосъзнати последици.                          

 

 

 

     - Склонете го да не ме яде суров! – проплака Великият Програматор на Мърла и Полигам.

     - Много ще ме боли!

     - А и запечен на CD  ще съм по-вкусен!

     - Че нашето чедо да не е коткобал?! – възмутиха се Мърла и Полигам.

     - И освен това е много заето в момента!  (не че бяха напълно сигурни, но доколкото познаваха Мишо... )

     - Много съм зает, да! – потвърди отнякъде Мишо.

     - И какво толкова правите? – отзова се най-учтиво Секретарката на Великия Програматор  (тя поне беше наясно с какво шефът и си навлече гнева на антимонополното законодателство, чийто агент Мишо още и не  подозираше, че е, а когато една секретарка е наясно – ясно Ви е, нали?!)

    - Каквото се прави с готини секретарки! – не затихваше бързо справедливото негодувание на Мишо.

    - Гледам детско порно, какво друго!

    - Рано ти е да гледаш детско порно! – уплашиха се от ненавременното съзряване на синчето си Мърла и Полигам.

    - Още не са ти заякнали зъбките, още не са ти острички ноктенцата, а в детското порно хапят и драскат, така да знаеш!

    - Знам вече, знам! – изоткровеничи Мишо.

    - Ами вие откъде знаете?! – иронизира моруците той. 

    - Не сме се договаряли да гледате детско порно... – с тайна надежда се намеси Великият Програматор.

    - Не сме се договаряли, да! – усетиха клопката Мърла и Полигам – но не само за това, май за нищо не сме се договаряли?!

    - Писна ми да ви слушам простотиите! – отряза ги Мишо – я се разберете помежду си за всички възрастни глупости, а дотогава ви отказвам достъп до личните си файлове, конкуренцията да ви купи дано! Мяу! – излезе от чата той.

 

    -   ...Ами...  май сме вече съюзници... – обърна се, все още слисана, Секретарката на Великия Програматор към Мърла и Полигам.

    - Май че да – отзоваха се, леко смутени, родителите на Мишо.

    - Ама... какви бели е направил?

    - Засега – никакви – започна да се окопитва Шефът на Великата Програма – но не е късно, нали?!

    - Не е късно – предприеха обходна маневра Мърла и Полигам – но в момента от какво се страхувате?!

    - Да речем, че твърде бързо порасна... – без дори да и да подозират неграмотните родители на Мишо в какъв капан ги въвличат, Съветът на Директорите на Великата Програма скоростно обобщаваше информацията.

    - Храня се с бъгове, и затова съм вече Великан! – отряза им мераците Мишо (той беше станал доста интелигентно котараченце, ако не сте разбрали досега) .

    - Няма логика! – опита се да спечели ценни секунди Най-Хитрият Директор на Великата Програма.

    - Ако се хранехте с бъгове, да сме с най-чистия софтуер на Света! – опита се да го подлъже с ласкателство старият лисугер.

    - А клиентите ни все така се оплакват... Нали знаете – при нас са най-великите бъгове! – опита последния си шанс Директорът, под укоризнения поглед на Великия Програматор.

    - Да не съм луд да ям точно пък вашите бъгове, да ви изпирам скапания софтуер, като благодарност за обидния прием ли?! – изтърва си невръстните нерви Мишо и скоро щеше да съжалява за това, но още нямаше откъде да знае.

    - Други компютърни тузове липсват ли?!

  

     И с тази необмислена реплика даде шанс на Създателите на Великата Програма да го прилъжат с подкупи, на които не само едно гигантясало котараченце не може да устои...

 

    Но това е друга тема – да оставим засега Мишо да си гледа на воля детското порно – всеизвестно е, че в омагьосаната страна “ИнтерМЯУ” дори това е възможно...

 

                                

 

                                        Ч Е Т В Ъ Р Т А     Г Л А В А

 

 

Блиц-интервю на котарака Мишо за “Добре дошъл в “Интермяу”. По негова молба, за да не се отнема ценно време на  потребителите,  публикуваме със съкращения. 

                            Автор на интервюто: Писана Чаровникова.

 

 

  -   Добре дошъл в “ИнтерМЯУ”!

  -   Добре близнал!

  -   Сериозно?! Близвате ли добре?

  -  Ами... такова... ако са Ви замразили със сметана и какао... А иначе още не съм полово зрял. Съжалявам...

  -   Е нищо де! Аз мога и да почакам!

  -   Но за какво се спречкахте с Великия Програматор още в началото?

  -   Това не е най-добрият старт тук, смея да предположа...

   -  Аз да съм се спречкал с някого? – глупости! Аз дори още не знам какво наричате “спречкване”! Извинете ме за кавичките, но се родих в печатница, а там всичко тръгва от правописа, ако Ви е ясно защо...

  -  Но мога да предположа откъде идва раздразнението на Великия Програматор, стига да сте съгласна да приемете “раздразнение” за синоним на “спречкване”.

  -  Съгласна съм. Когато Ви стане ясно колко съм била Sъгласна, навярно вече ще съм по-малко съгласна, но засега казвам това, за да провокирам читателите и слушателите – съгласен сте, нали?

  -  И така, с какво подразнихте Великия Програматор?

  -  С какво... С нищо особено – изядох му мишката!

   -  Откъде можех да зная, мяу да го вземе, че “ИнтерМЯУ” се управлява с мишка?! От котешка гледна точка “мишка” е нещо за хапване, не е ли така?!

   -  Така е,”Мяу да го вземе”! Употребявам въведеното от Вас възклицание независимо от безкрайните повторения  - но то стана хит в “ИнтерМЯУ”!

   - А основният белег за хит са досадните повторения! Но да поемем към същността – кое е най-великото събитие в Живота Ви? И кои са най-великите личности, според Вас?

  - Е как кое събитие? Това, че съм се родил! – не е ли очевидно?! А най-великите личности са майка ми Мърла и баща ми Полигам!

  -  За вас може и да е очевидно, но да обясним на възприемателите – как така

най-великите личности могат да бъдат някакви полуинтелигентни котка и котарак?

  -  И то в Свръхмодерен Свят като “ИнтерМЯУ”?!

   - Ами много просто! Ако не бяха те, щяхте ли да се наслаждавате на присъствието ми в “ИнтерМЯУ”? И щяхте ли точно Вие, с извинение, да ме чакате да порасна, за да близна?!

  -  Препоръчвам ви доза скромност, Писано Чаровникова!

  -  Приемам препоръката – защо пък да не я приема?

  -  Но, освен родителите Ви, няма ли за Вас друга Велика Личност?

  -  Има, разбира се – Великият Програматор!

  -  Великият Програматор?! Добре ли чух? Същият, който се молеше да не го ядете суров?!

  -   Да не би да послъгвате, да ме поживи “ИнтерМЯУ”?!

  -   Да не го ям суров... Не разбирате ли, че това не е истинско опасение, а само дозата кокетничене на Съществените Люде?

  -  Ами че, ако не беше той, щеше ли да има “ИнтерМЯУ”? И от кого щяхте да вземате това интервю?

  -  От някой друг Котараковеликан! Нали те си хапват бъгове от конкурентните софтуери...

  -   Не се притеснявайте толкова! Ще дойде ред и на Вашите! Ако все още не ги ям, приемете го като знак на доверие към създателите им! Може би се надявам и сами да се справят...

  -   А на Вас препоръчвам да се отнасяте с по-голямо уважение към работодателите си, които Ви купуват гащичките, колкото и символично да е това бельо!

  -    Но моля Ви, госпожо Писана Чаровникова!

  -    Не понасям изчервени котки!

  -    Противоестествено е, някак...

   - Все едно да гледаш детско порно! – еднообразно, и дозата първоначално любопитство се удовлетворява на десетата секунда.

  -   Ей, ей, къде хукнахте, Писано Чаровникова?!

  -   Ами че аз почти пораснах!

  -   Да гледате детско порно?!

  -   Господи, Сбъркан Свят!

  -   Има да се разправям с това “ИнтерМЯУ”!

  -   Край на интервюто!

  -   Мяу!!!

 

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??