14.05.2008 г., 13:56

Невероятните приключения на котарака Мишо в омагьосаната страна ИнтерМЯУ

1.7K 0 0
11 мин за четене

 

                                                Т Р Е ТА     Г Л А В А

 

 

             Мишо, Чаровната Секретарка и  Коварния Изпълнителен Директор.

                                    Първи грешки.  Неосъзнати последици.                          

 

 

 

     - Склонете го да не ме яде суров! – проплака Великият Програматор на Мърла и Полигам.

     - Много ще ме боли!

     - А и запечен на CD  ще съм по-вкусен!

     - Че нашето чедо да не е коткобал?! – възмутиха се Мърла и Полигам.

     - И освен това е много заето в момента!  (не че бяха напълно сигурни, но доколкото познаваха Мишо... )

     - Много съм зает, да! – потвърди отнякъде Мишо.

     - И какво толкова правите? – отзова се най-учтиво Секретарката на Великия Програматор  (тя поне беше наясно с какво шефът и си навлече гнева на антимонополното законодателство, чийто агент Мишо още и не  подозираше, че е, а когато една секретарка е наясно – ясно Ви е, нали?!)

    - Каквото се прави с готини секретарки! – не затихваше бързо справедливото негодувание на Мишо.

    - Гледам детско порно, какво друго!

    - Рано ти е да гледаш детско порно! – уплашиха се от ненавременното съзряване на синчето си Мърла и Полигам.

    - Още не са ти заякнали зъбките, още не са ти острички ноктенцата, а в детското порно хапят и драскат, така да знаеш!

    - Знам вече, знам! – изоткровеничи Мишо.

    - Ами вие откъде знаете?! – иронизира моруците той. 

    - Не сме се договаряли да гледате детско порно... – с тайна надежда се намеси Великият Програматор.

    - Не сме се договаряли, да! – усетиха клопката Мърла и Полигам – но не само за това, май за нищо не сме се договаряли?!

    - Писна ми да ви слушам простотиите! – отряза ги Мишо – я се разберете помежду си за всички възрастни глупости, а дотогава ви отказвам достъп до личните си файлове, конкуренцията да ви купи дано! Мяу! – излезе от чата той.

 

    -   ...Ами...  май сме вече съюзници... – обърна се, все още слисана, Секретарката на Великия Програматор към Мърла и Полигам.

    - Май че да – отзоваха се, леко смутени, родителите на Мишо.

    - Ама... какви бели е направил?

    - Засега – никакви – започна да се окопитва Шефът на Великата Програма – но не е късно, нали?!

    - Не е късно – предприеха обходна маневра Мърла и Полигам – но в момента от какво се страхувате?!

    - Да речем, че твърде бързо порасна... – без дори да и да подозират неграмотните родители на Мишо в какъв капан ги въвличат, Съветът на Директорите на Великата Програма скоростно обобщаваше информацията.

    - Храня се с бъгове, и затова съм вече Великан! – отряза им мераците Мишо (той беше станал доста интелигентно котараченце, ако не сте разбрали досега) .

    - Няма логика! – опита се да спечели ценни секунди Най-Хитрият Директор на Великата Програма.

    - Ако се хранехте с бъгове, да сме с най-чистия софтуер на Света! – опита се да го подлъже с ласкателство старият лисугер.

    - А клиентите ни все така се оплакват... Нали знаете – при нас са най-великите бъгове! – опита последния си шанс Директорът, под укоризнения поглед на Великия Програматор.

    - Да не съм луд да ям точно пък вашите бъгове, да ви изпирам скапания софтуер, като благодарност за обидния прием ли?! – изтърва си невръстните нерви Мишо и скоро щеше да съжалява за това, но още нямаше откъде да знае.

    - Други компютърни тузове липсват ли?!

  

     И с тази необмислена реплика даде шанс на Създателите на Великата Програма да го прилъжат с подкупи, на които не само едно гигантясало котараченце не може да устои...

 

    Но това е друга тема – да оставим засега Мишо да си гледа на воля детското порно – всеизвестно е, че в омагьосаната страна “ИнтерМЯУ” дори това е възможно...

 

                                

 

                                        Ч Е Т В Ъ Р Т А     Г Л А В А

 

 

Блиц-интервю на котарака Мишо за “Добре дошъл в “Интермяу”. По негова молба, за да не се отнема ценно време на  потребителите,  публикуваме със съкращения. 

                            Автор на интервюто: Писана Чаровникова.

 

 

  -   Добре дошъл в “ИнтерМЯУ”!

  -   Добре близнал!

  -   Сериозно?! Близвате ли добре?

  -  Ами... такова... ако са Ви замразили със сметана и какао... А иначе още не съм полово зрял. Съжалявам...

  -   Е нищо де! Аз мога и да почакам!

  -   Но за какво се спречкахте с Великия Програматор още в началото?

  -   Това не е най-добрият старт тук, смея да предположа...

   -  Аз да съм се спречкал с някого? – глупости! Аз дори още не знам какво наричате “спречкване”! Извинете ме за кавичките, но се родих в печатница, а там всичко тръгва от правописа, ако Ви е ясно защо...

  -  Но мога да предположа откъде идва раздразнението на Великия Програматор, стига да сте съгласна да приемете “раздразнение” за синоним на “спречкване”.

  -  Съгласна съм. Когато Ви стане ясно колко съм била Sъгласна, навярно вече ще съм по-малко съгласна, но засега казвам това, за да провокирам читателите и слушателите – съгласен сте, нали?

  -  И така, с какво подразнихте Великия Програматор?

  -  С какво... С нищо особено – изядох му мишката!

   -  Откъде можех да зная, мяу да го вземе, че “ИнтерМЯУ” се управлява с мишка?! От котешка гледна точка “мишка” е нещо за хапване, не е ли така?!

   -  Така е,”Мяу да го вземе”! Употребявам въведеното от Вас възклицание независимо от безкрайните повторения  - но то стана хит в “ИнтерМЯУ”!

   - А основният белег за хит са досадните повторения! Но да поемем към същността – кое е най-великото събитие в Живота Ви? И кои са най-великите личности, според Вас?

  - Е как кое събитие? Това, че съм се родил! – не е ли очевидно?! А най-великите личности са майка ми Мърла и баща ми Полигам!

  -  За вас може и да е очевидно, но да обясним на възприемателите – как така

най-великите личности могат да бъдат някакви полуинтелигентни котка и котарак?

  -  И то в Свръхмодерен Свят като “ИнтерМЯУ”?!

   - Ами много просто! Ако не бяха те, щяхте ли да се наслаждавате на присъствието ми в “ИнтерМЯУ”? И щяхте ли точно Вие, с извинение, да ме чакате да порасна, за да близна?!

  -  Препоръчвам ви доза скромност, Писано Чаровникова!

  -  Приемам препоръката – защо пък да не я приема?

  -  Но, освен родителите Ви, няма ли за Вас друга Велика Личност?

  -  Има, разбира се – Великият Програматор!

  -  Великият Програматор?! Добре ли чух? Същият, който се молеше да не го ядете суров?!

  -   Да не би да послъгвате, да ме поживи “ИнтерМЯУ”?!

  -   Да не го ям суров... Не разбирате ли, че това не е истинско опасение, а само дозата кокетничене на Съществените Люде?

  -  Ами че, ако не беше той, щеше ли да има “ИнтерМЯУ”? И от кого щяхте да вземате това интервю?

  -  От някой друг Котараковеликан! Нали те си хапват бъгове от конкурентните софтуери...

  -   Не се притеснявайте толкова! Ще дойде ред и на Вашите! Ако все още не ги ям, приемете го като знак на доверие към създателите им! Може би се надявам и сами да се справят...

  -   А на Вас препоръчвам да се отнасяте с по-голямо уважение към работодателите си, които Ви купуват гащичките, колкото и символично да е това бельо!

  -    Но моля Ви, госпожо Писана Чаровникова!

  -    Не понасям изчервени котки!

  -    Противоестествено е, някак...

   - Все едно да гледаш детско порно! – еднообразно, и дозата първоначално любопитство се удовлетворява на десетата секунда.

  -   Ей, ей, къде хукнахте, Писано Чаровникова?!

  -   Ами че аз почти пораснах!

  -   Да гледате детско порно?!

  -   Господи, Сбъркан Свят!

  -   Има да се разправям с това “ИнтерМЯУ”!

  -   Край на интервюто!

  -   Мяу!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Белчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...