Винаги  съм си мислел, че вписването ми в околния свят е нещо много трудно. По време на моето израстване розовите очила на наивността не ми позволяваха да виждам реално. Ако трябва да бъда напълно откровен, понякога отново усещам, че съм си ги сложил, но само за миг. Само за миг...

Кой съм аз, въпрос, който всеки един  от нас поне веднъж си е задавал. Аз съм невидимия герой на днешния свят. Видях много, усетих доста неща, срещнах се с безброй хора и видях различни характери. Подуших косите на милион момичета и прегърнах не едно момче. Превърнах се от дете в юноша, после в мъж. Колкото и да исках да задържа детството в ръцете си то ми се изплъзна както хлабав пръстен изчезва от ръката в пенливата морска вода.

Отправих поглед напред към неясното бъдеще. Видях само злоба и омраза! Явно мъчният път, по който вървях се оказа по-приятен от неутъпканите пътеки на други. Затворих очи и поех дълбоко въздух. От дъното на душата си се молех всички агресивни физиономии да се изместят от дружелюбни и приятелски лица, които с нужното уважение да ме подкрепят, да ми подават ръка, за да продължавам напред, да не спирам, да не се отказвам.

Отворих очи, въздъхнах тежко. Като студен душ реалността се изсипа върху ми. Вледеняваща тръпка пробягна през гърба ми. Сега гадините, троловете и гномите бяха станали още повече. Безучастно стояха и ме гледаха. Сигурно тайничко се надяваха да падна, да се препъна, да спра. В погледа им се четеше желание да ме превърнат в един от тях - безличен простак, за който да търсиш развитие е термин с неясно значение.

Обърнах се за помощ към приятели. Като далечно ехо долитаха хиляди съвети и напътствия. Част от тях чувах ясно, други се размиваха във всеобщ шепот. Установявах, че сред всичката информация има и ценно и брак. Започнах да ги отсявам, да ги обмислям и неусетно забравих накъде съм тръгнал. Крайната ми цел се губеше някъде зад хоризонта. Моментното ми объркване се превърна в сигнал, който хората край мен умело използваха. Безброй ръце се вкопчиха в тялото ми. Започнаха да ме бутат и натискат назад, надолу и в страни, но нито един не направи опит да ме избута напред.

Сиви облаци, от които излизаха страховити светкавици, закриха хубавото синьо небе. Въздухът стана тежък и лепкав. Все по-трудно се освобождавах от ръцете им и все по-трудно си поемах въздух. Досетих се за розовите очила, но едва ли щяха да помогнат сега. Вече беше твърде късно. Умирах!

Не ме застигна тежка болест, нито старостта. Бях повален от простащината, егоизма и наглостта. Свлякох се на земята и всеки опит да се изправя беше последван от безброй удари. Ушите ми заглъхнаха, погледът се размаза, виеше ми се свят и едва дишах. Трудно преглъщах този бълвоч, който вместо да излиза навън, проникваше все по-дълбоко и искаше да достигне до мозъка на костите ми.

Вече не исках да се боря, нямаше смисъл. Каквото и да изгради човек, простотията го разрушава или променя и го превръща в мутирала гротеска. Легнал на земята, долу в калта усещах как омразата и злобата се отдръпват. Болката я имаше, но сега бе тъпа и поносима. Успях да си поема въздух.

Околните ми подадоха ръка, за да се изправя. След като счупиха крилата ми, получих възможност да стана един от тях.

- По-добре да умра! - изкрещях с всичката сила, която ми беше останала.

- Грешен отговор. - се чу глас от тълпата.

                И терорът започна наново. Полумъртъв, примирен и огорчен си зададох един последен въпрос: „Има ли смисъл всичко това? Няма ли поне малко надежда да възцари щастие и любов вместо онова другото, което повторих вече сто пъти?”

                Погледнах навъсеното небе и категоричен отговор изплува в съзнанието ми. Но изведнъж ослепителна светлина разсече тъмнината. Стъписаните влечуги ме пуснаха и хукнаха да бягат във всички посоки. Измежду тъмните облаци се появява човешка фигура - бяла, с големи крила.

                - Ела с мен горе в сините небеса! - ме подкани ангелът - Там аз ще бъда твоя жена и ще живеем блаженни и окъпани от радостта! Но ще трябва да спазваш няколко основни правила…

                Отново сделка, пак трябва да избирам. Не искам да продължавам така,  затова ще си остана невидимият герой на света.