Невъзможното дете

В едно незапомнено време, в една тъмна земя, без светлини, в едно неизвестно бедно семейство на пролетарии се родило едно дете… от спукан презерватив. Пук! Веднага му наложили глоба за неправомерно раждане под дъжда, тъй като случката се случила до паметника Левски в центъра на София, а на такива места не е разрешено да се ражда каквото и да било. Така започнал неговият житейски път на отритнато и непознато същество, още като невръстен и безформен барбарон. Единствен приятел на детето била сярата, с която обичало да си играе (като едно истинско малко адово изчадийце) и ù викало “како”. Чувствало се независимо, също като котките, които се шмугали под колите всяка вечер. Било анархист по душа. Не обичало общоприетите положения, например още като малко обръщало “кума лисо” на “осил амук”, вместо “аз”  казвало “ас”. Слушало си на жалкия престарял касетофон зорлем намерени записи на германски и румънски групи. Вместо “ча-ча-ча” предпочитало да каже “ша-ша”, вместо “я се виж” – “триш”. Общо взето – странно същество, съществуващо напук и въпреки условията, а не според тях. И искало да направи нещо невероятно красиво… сигурно невъзможно.

В едно незапомнено време, в една тъмна земя, без светлини, под проливния дъжд, детето-анархистче напълнило един презерватив марка “Uma Swan” със сяра и допълнило реактива със страници от книжки за барбароните и Кума Лиса, напоени с немски шнапс. Използвало за фитил лента от касетка – размотало я през три преки в десета. И оставило кондома в един клуб в центъра на София. “Давай, како!”, рекло то и запалило лентата, пламъкът присъскал “ша-ша” по пътя си към Backstage и казал едно последно “тришш!”, влизайки в заветната гумичка… И ПУК! Котките (както и пенсионерките, нагълтали се с Мonozid) се изпокрили под колите от ужас. Но неочаквано към улицата започнали да прииждат други деца на пролетарии… И те се усмихвали! “Може би от това имаме нужда?”, помислило си детето озадачено. И се сляло с тълпата от други деца, танцувайки…

А Господ погледнал отгоре и си казал с бащинска въздишка – “Пффуу, пак се случва нещо невъзможно!”

Impossible Fest:)