Ще ви разкажа една история! С годините е малко избледняла, но силните моменти ще останат в съзнанието ми, докато съм жива.
Месец декември е. Зимата на 1982 година бе тежка. Толкова сняг не бе валял повече от 40 години (разказват по-старите хора). Малка къща в центъра на селото бе затрупана в преспи до средата на прозорците. От вътрешната им страна се виждаше рошавата глава на седем-осемгодишно момиченце. Очите му се бяха разширили от учудване и недоумяваше как ще излезе навън в този сняг. Не че трябваше да отиде някъде, просто като всяко дете искаше да се зарови в бялото чудо. В този момент видя баща си, който правеше пътека от къщата до улицата. Все пак, някой трябваше да пазарува, нали е Бъдни вечер!? При тази мисъл тя се усмихна. Знаеше, че ако на други празници или рождени дни не можеха да се съберат семейството, то на този ден всички са заедно. Тогава се забравяха всички проблеми и лоши неща. Или поне ги отлагаха за следващия ден.
Името и бе Тереза-Мария, но всички ù казваха Мими. ...