Мартин влезе в самолета бавно, вдигна очилата си на челото, отправи се към първа класа, погледна номера на мястото си и седна. Дясната му буза и окото потрепваха едва забележимо. Той ги разтърка със зле прикривана досада. Извади от чантата си две шишенца, извади по една таблетка на дланта си и ги глътна. Беше се отправил на последното пътуване в живота си. До Кайро имаше няколко часа, можеше и да подремне. Притвори очи и потъна в себе си.
След английската гимназия замина за Париж с детската мечта в душата си – египтология. Следването в Сорбоната беше порядъчно скъпо, но цената на една истинска мечта не се измерваше с количеството хартийки – така мислеше и оправда очакванията на родителите си. Учеше непрестанно, спеше по няколко часа на денонощие, втората година от следването си вече знаеше арабски и египетски, и смело тръгна към коптски език. Когато завърши образованието си, го назначиха за асистент на любимия му професор. Това беше първото му постижение от един много дълъг път, който ...