Никога повече
О, аз няма да оставя следи след себе си. Ще се стека по теб като дъждът по кожата ти. Няма да ме има повече в сърцето ти. Няма да си спомняш лицето ми. Парфюмът ми ще изчезна от възглавницата ти. Целувките, с които те белязах като мой, ще се стопят. Нашата песен вече ще е просто песен, даже леко ще те дразни. Общите ни снимки ще изгубят част от себе си – моята част. Скоро ще намериш резервния ключ, който ми беше дал. Ще ти върнат писмата, които ми изпращаше – несъществуващ получател. За приятелите ти ще бъда напълно непозната. Страстта ти към мен ще се превърне в страст по ново хоби. Кучето ти ще лае по мен, ако случайно се срещнем на улицата, а ти дори няма да ме поглеждаш. Ръцете ти ще забравят къде обичам да ме докосваш. Подаръците, които ти правех, ще станат ненужни и скоро ще ги изхвърлиш. Думите, които пазеше само за мен, погледите, които ми отправяше, когато ревнуваше, жестовете, с които ме успокояваше, ще ти станат непривични. Ще намразиш капучиното, което заобича заради мен, както и пандите. Отново ще започнеш да пушиш да се храниш с боклуци. Ще забравиш колко вкусно ти беше моето тирамису. Местата, на които ходехме само двамата, отново ще започнат да те привличат със своята непознатост.
Да, аз няма да оставя следи след себе си. Никога нищо няма да ти напомни отново за мен. Ще изсмуча всеки спомен за себе си. И след мен ще остане само празнотата, по-голяма от сърцето ти. И неистовата нужда да я запълниш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
