31 мая 2011 г., 16:05

Никога повече

1.6K 0 7
1 мин за четене

 

О, аз няма да оставя следи след себе си. Ще се стека по теб като дъждът по кожата ти. Няма да ме има повече в сърцето ти. Няма да си спомняш лицето ми. Парфюмът ми ще изчезна от възглавницата ти. Целувките, с които те белязах като мой, ще се стопят. Нашата песен вече ще е просто песен, даже леко ще те дразни. Общите ни снимки ще изгубят част от себе си – моята част. Скоро ще намериш резервния ключ, който ми беше дал. Ще ти върнат писмата, които ми изпращаше – несъществуващ получател. За приятелите ти ще бъда напълно непозната. Страстта ти към мен ще се превърне в страст по ново хоби. Кучето ти ще лае по мен, ако случайно се срещнем на улицата, а ти дори няма да ме поглеждаш. Ръцете ти ще забравят къде обичам да ме докосваш. Подаръците, които ти правех, ще станат ненужни и скоро ще ги изхвърлиш. Думите, които пазеше само за мен, погледите, които ми отправяше, когато ревнуваше, жестовете, с които ме успокояваше, ще ти станат непривични. Ще намразиш капучиното, което заобича заради мен, както и пандите. Отново ще започнеш да пушиш да се храниш с боклуци. Ще забравиш колко вкусно ти беше моето тирамису. Местата, на които ходехме само двамата, отново ще започнат да те привличат със своята непознатост.

 Да, аз няма да оставя следи след себе си. Никога нищо няма да ти напомни отново за мен. Ще изсмуча всеки спомен за себе си. И след мен ще остане само празнотата, по-голяма от сърцето ти. И неистовата нужда да я запълниш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • такъв е животът!
    хареса ми!
  • Благодаря ти, Ини
  • Много е хубаво, хареса ми
  • Добре де, аз ще те науча. Но после искам поне да го опитам!
  • Геррда, така ли изглежда? Не ми е хрумвало. По-скоро исках да звучи сякаш той ще ме иска. Но то май е същото?
    Тошко, стига да се науча да го правя.

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...