Никакъв секс повече

         Един следобед на 35 г. се оказах щастливо разведен мъж. Такова чувство на свобода не бях изпитвал от момента, когато за последен път напуснах военното поделение, в което убиха две години от живота ми. Бавно и садистично като верни последователи на маркиз дьо Сад. Без малко да се затичам по улиците като тогава и да почна да викам „уволнение, ти си нашето спасение”. Спря ме само здравият разум, който неочаквано и за мен бе останал след 10 г. брачен живот. Да му се чудиш как е оцелял в тази месомелачка на чувства.

         Вечерта за пръв път от толкова години излязох без притеснение с приятели. Всички ме поздравяваха, така сякаш бях спечелил Оскар за най-добра мъжка роля. Забавлявах се като тийнейджър, който е останал сам в къщи. Нямах вечерен час и не се притеснявах дали моята не е сложила нарочно ключа във вратата, за да не мога да се прибера. Беше го правила няколко пъти, но се отказа като видя, че няма необходимия възпитателен ефект върху мен. Аз просто изчезвах за седмица при приятели, та се стигаше до там да ми звъни и да ме моли да се прибера. Обичах тези моменти. Беше наготвила любимите ми ястия. Изстудила бира в хладилника и ме гледаше в очите като новобранец на един ден служба.

         Абе, какво да ви разправям. Бракът ни приличаше повече на малка локална война в Близкия изток, отколкото на доброто старо мирно съвместно съществуване. Затова и като приключи се почувствах като ветеран от войната. Раняван няколко пъти и с известно нервно разстройство. Сега ми предстоеше да се влея в бодрите редици на необвързаните мъже. Един вид отново да се социализирам. Животът беше пред мен и ми се виждаше от розов по-розов. Не, по-добре син. Розовият цвят беше любимият на бившата ми жена.

         Прибрах се през нощта без да поглеждам нервно часовника, спокоен и уравновесен като банков чиновник. В стомаха ми приятно, като карибско море,  плискаха няколко уискита и определено апелираха за повишаване на нивото в сантиметри. Апартаментът беше тих и спокоен като СПА център и никой не ме дебнеше с бухалка зад вратата. Налях си едно уиски и излязох на терасата. София беше в краката ми, окъпана в светлина и пълна с безброй самотни жени. Запалих цигара. Отпих от чашата. Бавно. С наслада на ценител и се заканих още от утре да се хвърля надолу с главата в това море от женски сърца.

         Хубаво е човек да прави планове, но обикновено половината от тях отиват в кошчето за боклук, а другата половина се видоизменят до толкова, че от първоначалната идея не е останало почти нищо. След месец, прекаран в напразни опити да впечатля някоя жена, установих, че десет години брак са ми се отразили като десет години затвор. Светът се беше променил до неузнаваемост или инстинктите ми на ловец се бяха притъпили толкова, че по-скоро приличах на вегетарианец в месарски магазин.

         Първата жена, на която се опитах да направя впечатление за малко, не ми заби шамар, а аз просто ú подадох ръка, за да слезе от трамвая. Тя ме изгледа първоначално леко учудена, после почудата ú се изтри от лицето и бе заменена от обида, примесена с няколко грама изпепеляващ войнствен поглед, който придаде на красивите ú черти подчертано канибалска окраска и каза сопнато като депутат, останал без кюфте:

- Мога и сама. Да не съм инвалид.

         Кимнах в знак на съгласие. В смисъл не си инвалид, скъпа, и  побързах да се шмугна в тълпата, за да не стана аз инвалид. По дяволите! Къде изчезна доброто старо кавалерство? Зарекох се повече да не правя такива необмислени опити, иначе рискувах следващия път да ми извадят газов пистолет. Понякога ми се струваше, че жените приличат на фактура от Топлофикация. На пръв поглед всичко ти е ясно, но като се задълбочиш разбираш, че нещата са по-сложни отколкото изглеждат.   

         Известно време бях по-нисък от тревата и по-тих от мъжки манастир. Един ден обаче не се стърпях и казах на колежката, че днес изглежда свежа като утринна роса. Това беше груба грешка от моя страна. Тя се спря. Изгледа ме пренебрежително като слон мравка и каза с глас, който можеше да разреше закалена стомана все едно, че е бучка масло:

- Аз винаги изглеждам добре, ако това искаше да кажеш.

         Закимах утвърдително, за да избегна по-груба намеса от нейна страна.

Тя промълви едно заплашително „Хъм” и ме подмина като мутра катаджия. Въздъхнах облекчено, като човек, който току-що се е разминал с бързо движещ се влак, но по някакво чудо е оцелял.

         Отново бях объркал конците, опитвайки се да бъда добрият стар кавалер. Реших кардинално да сменя тактиката и да го играя лошо момче с богат душевен живот и още по-вълнуващ портфейл. Обогатих гардероба си, който бях позанемарил покрай бившата и се влях в редиците на пичовете плейбои, които гледаха лошо, като затворник с десетгодишен стаж и влизаха с досада в най- лъскавите заведения в София. 

         Първата вечер се инсталирах на бара в едно такова заведение. Поръчах си бутилка „Джони уокър” син етикет.  Запалих дебела кубинска пура, която накара барманката да се закашля като туберкулозно болна и си придадох възможно най- оттегчения  вид. Получи се нещо средно между Филип Марлоу и мръсния Хари. Още на втората глътка до мен седна малка нимфетка, облечена с рокличка, която повече показваше, отколкото прикриваше съвършените пропорции на тялото ú, върху което според мен Господ бе поработил с чувството и майсторството на застаряващ скулптор. Тя бръкна в малката си чантичка и извади тънка кутия цигари „Картие” и понеже кавалерството ми е вродено, рискувах отново и ú поднесох огънче. Тя вдигна очи към мен, сякаш сега ме забелязва (ах, тези стари игри) огледа внимателно, като вещ познавач дрехите ми, бутилката на бара пред мен и реши, че си заслужавам. Запали и ми благодари. Явно имаше някакви наченки на култура у нея. Това ме успокои.  След кратък размисъл реших, че може без риск за живота си да ú предложа едно питие. Тя прие това с толкова изтънчена досада, че чак се почувствах неудобно. Разбрах, че трябва още да се потрудя върху досадата в моя поглед, но пък времето беше пред мен. В сравнение с нея приличах на треторазряден актьор в нискобюджетен филм, но аз бях от схватливите момчета и мислех скоро да се придвижа към касовите продукции.

         Налях и питие в чашата сервирана ми услужливо от барманката и се чукнахме.  

- Вече от десет секунди пием заедно, така че не е ли време да се запознаем? – предложих плахо, тъй като все още помнех предишните ми несполуки в тази област.

         Тя се засмя пестеливо, като лихвар и каза:

- Аз съм Яна.

- А аз съм Грег. – представих се и добавих – Вече се познаваме, така че ако си легнем, няма да сме непознати.

         За миг тя застина, при което реших, че този път шамарът е неизбежен, като сняг през зимата. Тъкмо си бях стегнал лицевите мускули, за да го понеса гордо, като професионален боксьор, но тя изведнъж избухна в смях. Побързах и аз да се включа в купона докато не е размислила.

- Обичам мъжете с чувство за хумор. – информира ме Яна, след като спря да се смее.

- Аз пък обичам жените, които когато говоря сериозно,, мислят, че се шегувам. – казах с усещането, че го карам по ръба на бръснача, но пък бях толкова въодушевен от успеха си,  че го давах малко безразсъдно, като пиян шофьор на автобус.

         За мое учудване Яна пак избухна в смях, което накара барманката да ни изгледа строго като учителка непослушни деца. Имах усещането, че всеки момент ще ни накаже, но не ми пукаше. Тази вечер бях в стихията си и за първи път от месец жената до мен не мислеше как да ми вкара един в муцуната.

- Страшен си, Грег! – каза Яна. – С какво се занимаваш?

- Разсмивам момичета по баровете.

- Не. Сериозно те питам.

- В свободното си време см адвокат.

         Абе, какво става? Тази вечер просто не можех да се спра да ръся бисери. В мен просто е дремел един Джим Кери, който само е чакал подходящата публика, за да лъсне в целия си блясък.

- Хубава професия! – каза Яна и видях в очите ú как скочих няколко места нагоре в ценностната ú скáла.

- А ти с какво уплътняваш времето си до залез слънце? – продължих да го давам все така леко игриво и ненатрапчиво в стил Джеймс Бонд, от най-добрите му години.

- Аз ли? Аз съм манекенка. – каза гордо Яна. – Имам няколко корици на списания.

- Ако е „Плейбой”, ще си го купя веднага, но ако е списание „Здраве”, не ме търси.  

- Не. Снимала съм се за „Бакхус” и „Градина”.

- И двете не съм ги чувал, но „Бакхус” звучи добре. Точно по моята час.

- Ами доста популярни са. – каза тя с леки метални стружки в гласа.

          Имах четвърти разряд за стругар от техникума и ги разбирах тези работи. В този момент разбрах и друго. Бях стъпил леко накриво с необмисленото си изказване. Една жена, още повече манекенка, не понася работата ú да бъде подценявана. В такъв момент настръхва като таралеж, съзрял опасност. Ама нали го давах лежерно тази вечер, та сгафих като пожарникар на първо излизане по тревога. Побързах да ú сипя питие белкем пийне и забрави. Тя не отказа, но надигна чашата без да ми каже наздраве и отпи нервно, като алкохолик пред празна бутилка.  Отново бях овапцал положението и както се очертаваха нещата, и тази вечер щях да се прибера сам в празния апартамент. В началото това ми харесваше, но сега взе да ме изнервя. Ако го карах така, можех сериозно да се замисля върху варианта да вляза в манастир. Там поне законосъобразно ще се откажа от секса. Тази мисъл така ме потресе, че изпих уискито си на екс, което си беше живо светотатство при тази цена на бутилката. Налях си пак. Запалих цигара и в отчаян опит да спася шанса ми за секс тази вечер, казах прочувствено като артист, който вижда, че цялото представление се сгромолясва по-бързо и от двете кули на Световния търговски център:

- Ти си една много красива жена, Яна. Искаш ли да се махнем от тук и да ти покажа останалата част на нощна София?

- Това нещо мръсно ли беше, или на мен така ми се струва? – сряза ме тя като остър нож домат.

- Не. – отвърнах – Просто се опитвах да поддържам разговора.   

          И се обърнах демонстративно на другата страна. Не трябваше да го правя. В този момент видях бившата да влиза с някакъв пич поне пет години по-млад от нея. Гелосан и зализан като бек от селската футболна група. Мамка му! Вечерта започна толкова добре, а се очертаваше да приключи като батална сцена от Втората  световна война, а аз щях да стана прероден девственик. Манастирът взе да придобива все по-реални очертания, а Яна направо ме засили към него като каза, че утре трябва да става рано и си тръгва. Не можеше да ú се отрече, че поне беше тактична. Пожелах ú приятни сънища и съсредоточих вниманието си върху бутилката с уиски, която до този момент сериозно неглежирах. Пропорционално на намаляването на течността в нея, настроението ми падаше като космическа совалка със сериозна повреда. Хубаво казваше един приятел, че жената е като парашут и ако откаже, винаги трябва да имаш втори вариант, ама кой да го слуша. Погледнах към барманката с надежда, но тя беше потънала в задълбочен разговор с друг клиент. И тук бях закъснял. Загасих цигарата и запалих пура с идеята поне да я разкашлям. Така де, няма само на мен да не ми е комфортно.  Надигнах отново чашата и в този момент погледите с бившата ни се срещнаха. Тя ми кимна студено като московско утро и демонстративно хвана младия пич до нея за ръката. Аз още по-демонстративно хванах чашата си и отпих с финеса на дългогодишно култивиран гей. Тя реши да излезе едни гърди пред мен, което не беше особено трудно и целуна зализания пич по бузата. Аз пратих въздушна целувка на барманката, която я прие доста нервно и за малко да изпусне бутилката, която държеше. Почувствах се малко по-добре, като удавник, който е съзрял дърво в морето, за което да се хване. Станах и с достойнството на конституционен съдия се отправих бавно към изхода. Нощта бе топла и нежна като милувката на жена рано сутрин, а сексът беше толкова далеч от мен, колкото звездите обсипали небето.  Някой ме докосна по рамото. Обърнах се рязко с идеята да му забия един, но в тъмнината разпознах бившата ми жена. Не че не се поколебах дали да не продължа движението си на ръката, но пак това пусто кавалерство я спря.

- Гледам, че си тръгваш сам – каза тя.

- Да. Пиенето ми беше малко, така че убедено мога да твърдя, че съм сам. Ти обаче не си.

- Вече съм.

- И защо така? Да не би да трябва да става рано за училище онзи пич.

- Не бъди груб. Накъде си?

- Прибирам се.

- Искаш ли да дойда с теб?

- А ти искаш ли?

- Да.

- Да вървим тогава. – казах.

          Какво пък? Може и да е малко отврат на моменти, но пък си е моят отврат. И с нищо не може да те изненада. Понякога това е хубаво. Да знаеш какво иска другият, защото в повечето случаи аз не знам какво искам. Пък и сексът е сигурен, мамка му, и отработен до най-малката подробност.  Това лошо ли е? Понякога май е лошо, но в повечето случаи помага. Абе всъщност знае ли някой какво въобще търсим. Аз лично, след няколко хиляди прочетени книги се двоумя между няколко отговора.

- Ако не правим секс тази вечер, ще се оженя за теб. – заплаших бившата.

- Ако не правим секс, аз никога повече няма да ти дам развод. – каза още по- заплашително тя.

         Въздъхнах доволно и я прегърнах. Хубаво е нещата да са ясни.