Защо съдбата е така против мечтите ми?
Защо боли така отвътре, сякаш стрела ме пронизва?
Как може толкова много да боли от любовта?
Защо точно, когато всичко се нарежда...
... приказката става АД?
Каква е причината да става така?
Как да спра сълзите?
как да спра сърцето да кърви?
Кажи ми, небе!
Как да накарам всичко да изчезне?
Не мога вече аз да дишам...
Не мога дори да погледна изгрева както преди.
Всичката радост и утеха изчезна изведнъж.
Как може за секунди едно сърце да бъде разбито на хиляди...
НЕ, милиони парченца?
Защо така е празно отвътре?
Какво да направя?
Накъде да се обърна?
Кого да прегърна?
Мракът ме обръща и огънят го няма вече.
Студените прегръдки ме докосват и превръщат сълзите в лед.
Огънят изгасна, а от него остана само пепел.
Няма чудеса, няма и любов.
Всеки те прегръща...
Всъщност не прегръща теб, а това, което е останало от същността ти.
Как да върна времето назад?
Във времето, когато не познавах какво е болка.
Всичко е разбито... всичко е на прах.
Само душата скита във звездите, търсейки надежда.
Пада лъч и потъва в студената земя.
Там, където вечният мрак царува.
Там, където сърцето ми кърви.
Няма нищо... просто нищо... как всичко рухна за момент.
Как така се случи?
Защо боли?... Защо боли?