Когато лягаше предната вечер, Никол не погледна колко е часът и на сутринта беше убедена, че е спала не повече от 10 минути и алармата по погрешка звъни. Вече седнала в автобуса, докато пътуваше към работа, тя се стресна, че може да се отнесе и да заспи. За да не пропусне спирката си, реши да прави нещо, само докато стигне до работа. Знаеше, че после задълженията ù ще я държат будна и като робот ще върши до болка втръсналите неща. Сети се, че днес Василис се падаше първа смяна и реши да му пише СМС. Докато пишеше, се усмихваше сънливо и усети, че мисълта за него ù действа противосънно, някаква тръпка премина през тялото ù. „Pusni mi edno dylgo kafe I bydi shtedyr sys zaharta:)”. Остави телефона обратно в чантата си и се загледа през прозореца на буса, без да съсредоточава мисълта си върху нищо. В ума ù изплува образът на Василис, облегнал се на някой щанд в магазина и с чаша кафе в ръка. Имаше нещо много успокояващо и уютно в мисълта, че поне един човек прави нещо за нея, вместо тя да ...