5 min reading
Когато лягаше предната вечер, Никол не погледна колко е часът и на сутринта беше убедена, че е спала не повече от 10 минути и алармата по погрешка звъни. Вече седнала в автобуса, докато пътуваше към работа, тя се стресна, че може да се отнесе и да заспи. За да не пропусне спирката си, реши да прави нещо, само докато стигне до работа. Знаеше, че после задълженията ù ще я държат будна и като робот ще върши до болка втръсналите неща. Сети се, че днес Василис се падаше първа смяна и реши да му пише СМС. Докато пишеше, се усмихваше сънливо и усети, че мисълта за него ù действа противосънно, някаква тръпка премина през тялото ù. „Pusni mi edno dylgo kafe I bydi shtedyr sys zaharta:)”. Остави телефона обратно в чантата си и се загледа през прозореца на буса, без да съсредоточава мисълта си върху нищо. В ума ù изплува образът на Василис, облегнал се на някой щанд в магазина и с чаша кафе в ръка. Имаше нещо много успокояващо и уютно в мисълта, че поне един човек прави нещо за нея, вместо тя да ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up