Тя набута дрехите си в изподраната кожена чанта. Обичаше я Тя тази чанта. Витя ù я донесе от Съюза. Хубава беше чантата. Навремето Тя с нея беше шик. Спомни си как съседката ù казваше „Николаева, много Ви е хубава пътната чанта. При Витя ли ще пътувате? Да Ви е жив и здрав, Витя!”. Тя продължи да хвърля дрехите в чантата. Не я харесваше тази съседка. Не се имаха много. И онази с нейните очички, като невестулка. Шарят, шарят. Ама тя се ожени за богаташ. Заминаха във Франция. Там умря. Чума я хванало. Като характера ù, и той беше такъв. Чумав. Смъртта ù – жалка, като нея. Николаева спря да си тормози мислите си с нея. Прибра си всички дрехи и тръгна да излиза. Спря се на вратата и се огледа. В малката стаичка, където живееше, беше празно. Четири сиви и напукани стени. На тавана имаше една 40-ватова крушка, която само мъждукаше. Малкият долап стоеше празен. Хлебарките, нямаше ги. И те си бяха заминали. Като няма какво да ядат, си заминават. Всичко в стаичката, която Николаева наричаше „до ...