28.12.2010 г., 14:54

Николаева...

929 0 0
2 мин за четене

Тя набута дрехите си в изподраната кожена чанта. Обичаше я Тя тази чанта. Витя ù я донесе от Съюза. Хубава беше чантата. Навремето  Тя с нея беше шик. Спомни си как съседката ù казваше „Николаева, много Ви е хубава пътната чанта. При Витя ли ще пътувате? Да Ви е жив и  здрав, Витя!”.  Тя продължи да хвърля дрехите в чантата. Не я харесваше тази съседка. Не се имаха много. И онази с нейните очички, като невестулка. Шарят, шарят. Ама тя се ожени за богаташ. Заминаха във Франция. Там умря. Чума я хванало. Като характера ù, и той беше такъв. Чумав. Смъртта ù – жалка, като нея. Николаева спря да си тормози мислите си с нея. Прибра си всички дрехи и тръгна да излиза. Спря се на вратата и се огледа. В малката стаичка, където живееше, беше празно. Четири сиви и напукани стени. На тавана имаше една 40-ватова крушка, която само мъждукаше. Малкият долап стоеше празен. Хлебарките, нямаше ги. И те си  бяха заминали. Като няма какво да ядат, си заминават. Всичко в стаичката, която Николаева наричаше „дом”, беше ужасно. „Немотия”. Помисли си Тя и тръшна ядосано вратата. Мразеше я тази стая. Мразеше всичко, защото нямаше сърце. Човек, който няма сърце, може само да мрази. Витя ù го взе. Взе ù сърцето, когато умря лани. Туберкулоза го повали. Страшна болест! Николаева ипотекира апартамента в хубавия блок, за да му купи лекарства. И за какво? Той пак умря. Хубаво си живя тя в тоя блок. Тя беше шик. Витя ù пращаше от Съюза пари. И Тя беше винаги на ниво. Хубава и красива госпожица беше Николаева. Но уви, Витя умря. Мъчно ù беше на нея. Продаде си всичко, а той взе, че пукна. Сега тя беше дух. Живееше на таванската стая в някаква панелка. Ама я изгониха. „Лоши хора”, помисли си тя и излезе от входа. Тръгна по улицата. Чудеше се къде да отиде. Кой ще я вземе? Тя, дрипава и мръсна, никой не я искаше. Седна на една пейка и се загледа в небето. Витя сега беше там. На Небето. Мразеше го тоя Витя. Ама си беше нейният. На никой друг, само неин. И затова му прости, че я изостави. Щеше да му го каже. И да си бъдат пак двамата, кокетната Николаева и Витя. Просто Витя. Това беше достатъчно. Щеше да отиде Тя при него.

   Николаева стана от пейката. Запъти се към ЖП гарата. Там тя се качи в първия влак. Изчака машинистът да набере скорост и после рязко отвори вратата и скочи. Влакът я заклещи в болезнената си прегръдка, но на нея не ù пукаше. Тя знаеше, че след малко ще тича към  своя любим с изподрана си чанта. Щеше да си вземе сърцето, което той ù отне…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...