Нищо друго вече нямаше значение
Терминалната жп гара „Оня Свят” гъмжеше от народ. Инженер Петров трудно си пробиваше път през тълпата. Болеше го глава и се чувстваше много изтощен от собственото си погребение. Преди три дни камион го беше блъснал, когато пресичаше оживена улица. Само да се беше огледал за миг... Но сега това нямаше никакво значение. Днес изглеждаше видимо разстроен и разсеян, както и болшинството пътници, които срещаше на гарата. Все още не можеше да изпъди от съзнанието си онази мрачна и потресаваща картина - колегите му, потънали в дълбока скръб, държат свещи в ръцете си, а него го спускат в гроба. За първи път чу толкова хубави неща за себе си. Чак не можеше да повярва, че всичките тези хвалебствия се отнасяха за него. Разбира се, Петров на няколко пъти им извика да не плачат, дори им махна с ръка за сбогом, но те го мислеха за истински умрял. Разбра, че е безмислено да се опитва да им дава знаци, че ги вижда и чува какво си говорят. Изпитваше искрено съчувствие и съжаление към онзи нещастен човечец - шофьора на камиона, който се оказа и баща на пет деца. В момента го съдеха, а нямаше никаква вина за инцидента.
Повече от двадесет години Петров работеше в голяма строителна фирма като главен инженер. Всички го харесваха заради кроткия му нрав и способността да работи в екип. Нямаше никакви пороци - не пушеше и не пиеше. Водеше здравословен начин на живот, но това вече нямаше никакво значение. Току-що си беше купил билет за Рая и бързаше да не изпусне влака. Трябваше да каже само трите си имена, датата, часът и причините за смъртта. Билетопродавачът го изслуша видимо отегчен. Дори не го погледна. После дълго време се взираше, като присвиваше късогледите си очи в някакъв огромен монитор. Петров се изпоти хиляди пъти, но накрая получи билета си, подхвърлен през малкото кръгло прозорче. Въздъхна с облекчение. Беше най-обикновен жп билет, бяло листче, на което най-отгоре беше написано с големи букви РАЙ, а отдолу - номера на вагона и мястото в купето. Естествено билетът беше безплатен. Всички билети бяха безплатни независимо от дестинацията – Рай или Ад.
Оставаха му само две минути до тръгването на влака. Никога не е мислил, че ще умре точно сега - в разцвета на силите си. А тази Гара изобщо не беше предполагал, че съществува. Когато беше жив мразеше да пътува с влакове и автобуси. Гордееше се с Тойотата си на изплащане. Следващия месец трябваше да приключи с петгодишния лизинг, но и това вече нямаше значение.
Така и не му провървя с жените. Все нещо се случваше в последния момент и се разминаваха. Остана си стар ерген с добро материално положение и авторитет в обществото. По дяволите! И това вече беше без значение. Е, случваше се да покани някоя от по-младите архитектки на обяд или вечеря, но само до там и все по-рядко до нещо повече. Държеше се галантно и възпитано с тях. Обичаше да оставя добро впечатление в околните. От известно време си пишеше с една интересна дама чрез сайт за запознанства. Изпращаха си картички с блудкави пожелания, а тази събота щяха да ходят на постановката „Вечеря за глупаци” и щяха да се видят за първи път. Но този проклет камион, който го прегази във вторник. Не обичаше вторниците по принцип, винаги го натоварваха енергийно и ето, че точно в такъв ден се пресели в Отвъдното.
Всъщност нямаше някаква огромна разлика между двата свята. Живите просто не ги забелязваха. Дори гарата „Оня Свят” си беше на Същото място, но на един етаж под „Истинската”, а влаковете се движеха само в две противоположни посоки – Рай и Ад. Унесен в мислите си Петров се спусна с ескалатора, излезе на перона и се качи на първата композиция, която му се изпречи пред погледа. Като по чудо беше улучил вагона, а когато влезе в купето с радост установи, че ще бъде до прозореца. Нямаше нищо по-прекрасно да пътува до Рая и да гледа през прозореца. Представи си как ангели и херувими ще прелитат със златните си лири и ще изпълняват небесни любовни песни, а русалки ще му махат с белите си воали от екзотични спирки. Кимна на тримата пътници, които вече бяха заели местата си – възрастен мъж и две яки момчета. Петров седна, изпъна си краката и се намести да му бъде по-удобно. В този момент се чу изсвирването на влака, прозвуча му като реквием и усети плавно потегляне. Притвори очи и се опита да подремне, но трясък от отваряне на врата го сепна. Ослепителна блондинка със силиконови джуки и пищен бюст го гледаше с интерес:
- Извинете, господине, но това е моето място!, - с пресипнал баровски глас му каза гърлата. Петров я удостои с белтъка на очите си. Не пропусна обаче да отбележи впитите плитки тъмносини джинси, прикриващи стегнати бедра, но с важен глас измърмори под носа си:
- Грешите, госпожице, моето място е № 66.
- И моето е 66, - с усмивка изхриптя ангелът.
- Може да сте сбъркали вагона?! Ето, на моя билет ясно е написано – 6-ти вагон, 66-то място. – само как му се спеше, а сега и тази терминаторка откъде изникна в последния момент и се заяде точно с него.
- И на моя е написано същото!- тропна с краче блондинката.
В това време се появи кондукторът. Петров, с надежда за бързо разрешение на въпроса, се обърна към него:
- Извинете, господин кондуктор, имаме някакво недоразумение, аз и госпожицата сме с един и същи билет...
Кондукторът пое билетите и на двамата. Перфорира ги и след като ги разгледа, внимателно се обърна към Петров със спокоен и равнодушен тон:
- Господине, дамата е права, това си е нейното място. Вие пътувате в момента за Ада, а билетът Ви е издаден за Рая. Просто сте сбъркали влаковете.
Ледена пот покри лицето на Петров. Усети, че се парализирва от кръста надолу. Значи, такава била работата! Ами сега, какво ще прави? Нима ще ходи в Ада? Едва успя да събере кураж и с треперещи нотки в гласа попита:
- Няма ли някакъв шанс да сляза от този влак?- Ставаше повече от ясно, че и на Оня свят не можеше да намери миг покой. В този момент забеляза едно малко рогце, което се беше показало изпод лъскавата зелена фуражка на кондуктора. Започна да му се гади и притъмнява пред очите, все едно го ритнаха в стомаха, а някакви далечни огнени кръгове затанцуваха в съзнанието му, приближаваха се към него и ставаха все по-големи.
Кондукторът провери старателно билетите и на останалите пътници. При тях нямаше никакви проблеми. Всички до един бяха редовни и си пътуваха за Ада. Обърна се отново към Петров, който беше пребледнял като платно:
- Господине, нека да проверя цялата композиция и ако се съберат минимум трима нередовни пътници като Вас, ще се опитам да ви прехвърля на някоя междинна гара, за да се върнете с обратния експрес. Но трябва да сте поне трима. За съжаление такъв е Правилникът и трябва да се спазва. Ще ме накажат, ако спра влака само за един човек.
- А за колко време ще можете да проверите всички пътници? - безнадеждно попита Петров. Влакът отдавна беше набрал скорост и летеше със скоростта на светлината.
- За два-три дена, надявам се. Не видяхте ли, че това са 313 вагона, всичките са пълни, а има и правостоящи.
- Господи! - промълви Петров и се прекръсти. Нямаше сили да стане и да отстъпи мястото на блондинката, но тя го улесни, като седна най-безцеремонно в скута му. Кондукторът им пожела приятно пътуване и затвори вратата зад гърба си. Останалите пътници ги бяха зяпнали учудено. Първа наруши мълчанието блондинката, като извади бутилка уиски от чантата си с емблема на Прада.
- Хайде, да се почерпим по случай нашето запознанство и скорошна раздяла, нали сте за Рая? – предложи тя, измъкна бели пластмасови чаши и добави – Останаха от моето погребение, което се състоя оня ден.
- От какво починахте? - обърна се към нея Петров. Останалите пътници се размърдаха оживено.
- От свръхдоза, - уморено отговори тя. - Изпратиха ме моите колеги и колежки от нощния клуб Месалина, в който работех като Първа стриптизьорка. Бях сигурна, че ще ми издадат билет за Ада. Там, между другото, е голям купон. Била съм за малко, нали на няколко пъти изпадах в клинична смърт, но те все ме връщаха, казваха, че ми било рано. Онази нощ обаче докторите не успяха да ме спасят. От Бърза помощ закъсняха да дойдат навреме, защото имали много адреси.
- И какво друго ти казваха... ъъ онези от Ада, когато те връщаха? - Петров не усети как изпразни чашата и си наля още уиски.
- Ами и там било с връзки, но стига да се разкаеш истински и ако не си извършил тежко престъпление, можеш да се уредиш на някое тихо, романтично местенце на сянка в пустинята...
- Пустиня ли? Че там има ли пустиня? - Петров се размърда неловко, докато тя все по-удобно се наместваше върху бедрата му.
- Даа, разбира се! Целият Ад е една огромна пустиня, но зависи за коя спирка си. Първата спирка е Ада-1. Има палми и бананови дръвчета. Всички ядат банани и кокосови орехи. Варят в огромни казани Бейлис на самия бряг на морето, а плажът е от ситен златен пясък. Всички задължително са нудисти и по цял ден играят на жмичка из дюните. Единственият недостатък е, че няма лед за уискито, за разлика от Рая, където всичко е много по-цивилизовано, културно и със сервитьорки. Втората спирка Ада-2 е само пустиня, никакво море и огромна скука. Трябва да се върви по 2-3 дена до някой оазис, но без гаранции, че там ще има вода. Спирка Ада-3 е за най-големите грешници, пясъкът е горещ като лава...
- А ти за коя спирка си? - Петров пресуши и втората чаша машинално без да мигне, притаил дъх и наострил уши като ловец.
- За първата естествено! - уверено му отговори мацката и размаха билета си с професионален жест, все едно развяваше бикините си. – Хайде, наздраве на всички! Няма предварително да мислим какво ще ни се случи. Като отидем на място, ще видим.
- Наздраве! - казаха останалите пътници, обърнаха чашите си на екс и побързаха да си налеят още.
- А случайно да знаеш как стоят нещата в Рая? – Петров се разсъни окончателно. Блондинката се беше разгорещила и неусетно беше съблякла коженото си яке. Тънка златна верижка висеше на талията ú, а крилата на пеперудка се подаваха изотзад, малко над широкия колан. Беше професионална татуировка. „Как ли завършваха тези крилца надолу?” - зачуди се Петров.
- Никога не съм се интересувала за обстановката в Рая. По принцип там отиват праведните и безгрешните, но напоследък Раят доста се е обезлюдил, голяма скука било и критериите за прием били доста занижени. Етичната Райска Комисия вече допускала с до един порок и един грях, но грехът да не е извършен през последните шест месеца. Така било според последното 20 000 издание на Райския Морален Кодекс.
Разговорът вървеше като по уиски. Оказа се, че и останалите пътници в купето бяха за първата спирка на Ада. Възрастният мъж седеше като на тръни до вратата и ги слушаше уплашено. Момчетата с бръснатите глави, къси вратове и дебелите ланци бяха от бандата на Свенливите, занимаваща се със сводничество и проституция. Някой ги беше прострелял в една вила по време на пиянска оргия. Мъжът, който в началото се беше накокошинил от страх, започна да се отпуска от уискито и сподели, че е бил собственик на заложна къща. Цял живот не посмял да излезе в отпуска, работил и денем, и нощем, накрая след дълги колебания, решил и си купил билет за Малдивските острови, най-евтиния. Искал да си почине и той веднъж като бял човек, но последната вечер, както си спял в леглото, получил инфаркт. Нямал никакви близки, намерили го негови клиенти...
Изведнъж кондукторът отново се появи на вратата. Имаше щастлив и доволен вид. Обърна се сияещ към Петров:
- Късметлия сте, господине! В съседния вагон открих две жени, които също са се объркали като Вас. Имат билети за Рая. Ставате трима и ще задвижа при първа възможност прехвърлянето ви.
През рамото на кондуктора любопитно надничаха две бабички към деветдесет годишни със забрадки. Едната палаво намигна на Петров, а другата примлясна сладко с беззъбата си уста. Не можеха да скрият радостта си, че се е намерил трети пътник за Рая и влакът най-после можеше да бъде спрян.
Някакво дълбоко разочарование и обида се изписа по лицето на Петров. Вече бяха пресушили бутилката, а току-що, незнайно откъде, беше изскочила още една. Блондинката все повече му натежаваше в скута, от което му ставаше особено леко на душата, а някаква приятна топлина беше започнала да се разлива по тялото му от кръста надолу. Предишната парализа беше изчезнала безвъзвратно.
- Всички сме за Ада, господин кондуктор! - пламенно извика Петров и отправи най-умоляващия поглед, на който беше способен. Кондукторът кимна с разбиране, почеса се зад врата, обърна се към бабичките и с дълбокомислен тон промърмори:
- Нещо май съм се объркал, нека да си проверя всичките вагони, стори ми се, че зърнах един поп, който няма начин да не е за Рая. Просто ме изчакайте в коридора.
Влакът весело продължаваше да лети по огнените релси, а Петров установи, че никога не е бил толкова влюбен и щастлив, колкото сега. Дори в сънищата си, когато беше жив, не беше мечтал да държи в обятията си такова прекрасно и ефирно създание. След толкова много неща, които му се бяха случили, вече нищо друго нямаше значение.
Някакво бяло листче се търкаляше на пода в краката на блондинката. Беше изпаднало от джоба на якето ú. Никой от пътниците не го забелязваше. Представляваше най-обикновен жп билет, перфориран, на който пишеше Ада-2.
© Ивон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ачо, Искре, Донко, радвам се, че харесахте!
-
Интересен разказ, пропит с известна доза черен хумор! Браво, истински поздравления за тази творба!
-
Много увлекателен разказ!!!Браво! -
Желая хубава и щедра Нова година!
-
Руми, Марги, радвам се, че харесахте. Весели празници на душата!
-
Еее, ми то и при живите така!
Харесах! -
Благодаря ти Ив!Радвам се,че ти е харесало!Аз не мога да се науча да обичам без сърце!Или не обичам,или обичам с цялото сърце,пък ако ще и после да боли!Благодаря ти ,че си ме посетила!
-
Благодаря ти, Гали!Весели празници ти пожелавам!
-
Благодаря ти, Вале5!Весели празници ти пожелавам!
-
Това е много забавен отговор на нашите страхове-какво ни чака оттатък,написан по един неповторимо духовит начин,който донякъде носи едно успокоение...Браво!
-
Поздравления! Оригинално и написано само, както ти умееш, Ивон!
-
Благодаря ви, Ачо,Лидия, Сеси и Руми!Весели и светли празници ви пожелавам!
-
Хареса ми !Развесели ме!Благодаря,ти!
-
Отново си неотразима! Откъдето и да го потледнеш е разказ.
Поздравления! -
Благодаря ти, Вълшебнице!Весели празници от сърце ти пожелавам!
-
Искрено се забавлявах! Права си за продължение! Има хляб в тая тема!
-
С поздрави за Водолея и Стефче!Весели новогодишни празници и много, много любов ви желая!
-
Само ти...можеш да го напишеш, Ивон! Браво!!!!! Библия не ни трябва! Прегръдки и поздравления за Нова Година
-
Поздрав!
-
Благодаря, Цоне!Весели празници и прекрасни мигове ти желая!
-
Честито Рождество,Ивон!Честита да си!!!!!
-
Влади, благодаря ти!
-
Хубав разказ, написан с чудесно чувство за хумор.
Весели празници!))) -
Нина, Ники, пожелавам ви коледните чудеса да нямат край!Весели Празници!Благодаря ви!
-
Ивон!!!Страхотно
-
Благодаря ви, приятели! Плами, върти ми се продължение, защото доста съкратих и орязах. Оги, Петя, Весели празници, а също и на всички прочели!
-
Това само ти можеш да го напишеш!От мен едно искрено браво, Ивонче!
светли празници! -
Много замислящо и оригинално!Харесах много!
Весела Коледа! -
Хареса ми, Ив! Защо не помислиш за продължение?
Весела Коледа, мила! -
Антонио, Жари, благодаря ви, че се отбихте, а също и за добрите думи!Светло и хубаво да ви е!С поздрави!
-
Дани, Ачо, благодаря за вниманието!
-
Страхотно разказваш, Ив!
А ние дано сме поне... за Ада-1... че по-нататък става сложно....
Весели да са празниците ти!
Бъди! -
Ехей! Там, накъдето са тръгнали...нищо няма значение! Поздрави и честита Коледа!
-
Рали, Роси, Илко,Силви, благодаря ви, че прочетохте и харесахте!
-
Хах... много ми хареса Ивон. Още като седна мацката на коленете му, предположих какъв ще е финала. Поздрав и Честито Рождество!
-
Хумористично - сатирична фантастика...
Харесах! Поздрави и -
С огромна усмивка го прочетох, така се радвам, че избрах да надникна. Искрени поздрави
-
Благодаря ви, Безжичен и Антоан!
-
Весело, забавно и находчиво. Хареса ми много и го четох с голямо удоволствие.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
