По-рано беше пристигнал Сянка, измърморил едно "добро утро" и след като извадил от раницата си бутилка вино и няколко вида хрупки, се разпльокал в един от фотьойлите с чаша топъл шоколад в ръка. Гар Ван първо бе изхъмкала неопределено под нос, същевременно хвърлила един поглед към слънцето, което тъкмо залязвало, преди да отвърне на поздрава му с обичайното за това време на денонощието "добра вечер". Сянката бе махнал с ръка, промърморил едно "да да, точно така" и се бе прозял много широко...
След като вече всички се бяха събрали, "Кръгът на мисълта" започна да се закръгосва:
- Живо се интересувам от "Изненадата", какво можете да ми кажете за нея? - попита Тър Сач, отпи от купичката и я предаде на следващия.
- Хи хи хи - изхилоти се Ко Та Рак, докато се занимаваше с купичката. - Изненадата значи.
- Хъм, изненадата - изсумтя Гар Ван, отпи и подаде.
- Изненадата е много важна - каза Сянка и изпълни ритуала с купичката.
- Кън' гхт - изхриптя Но Щен Вълк, когато сянката му ръгна един лакът в ребрата, защото нещо се беше отнесъл. - А да, изненадата е от най-важните важни качества на индивида - и казвайки тази своя любима сентенция, вълкът доволно отпи от виното и побутна купичката към следващия в кръгчето.
- Изненадата е половин победа - сподели своето виждане по темата Черната Пантера Ра, след което се позанимава малко с купичката.
- Хъм - почеса се озадачено там където не го сърби Тър Сач. - Ще може ли малко по-подробно?
- Що пък да не може? - ухили се котакът, отпи и побутна нататък.
- Определено ще може - подкрепи го сенчестата, напълни купичката, отпи и я подаде с думите: - Нали така?
- Сто процента е така - кимна Сянка, отпи и постави пред следващия.
- Кън' гхт - отново бе сръчкан с лакът в ребрата Но Щен Вълк, който тази вечер явно бе по-разсеян от обикновено. - А да, всъщност важно е качеството да можеш да погледнеш на всяко нещо като на нещо ново, дори и ако го срещаш всеки ден, защото така и само така ще можеш да го възприемаш в цялост и наистина да го видиш, а не просто да го отбележиш като нещо вече видяно. - след тази дълга реч вълкът отпи една голяма глътка вино и избута купичката нататък.
- Избирайки кога, къде и как да действам, съм изпълнила около половината от изискванията за победата, а другата половина обикновено свързвам със сила, бързина, ловкост, издръжливост и безкомпромисност - казвайки това пантерата се усмихна с най-много зъби преди да изпълни ритуала с купичката.
- Ахам - леко притеснено кимна Тър Сач. - Мисля, че разбрах.
- Бравос - излапопляска му Ко Та Рак.
- Крайно време беше - измърмори Гар Ван.
- Аха - съгласи се Сянка, макар и да не стана ясно с кого точно се съгласява.
- Престани да ме ръчкаш - възмути се Но Щен Вълк, когато сянката отново посегна да го сръчка.
- Нещо разсеян ми се струваш - кимна Черната Пантера към вълка. - Да не те тормози нещо?