По-рано беше пристигнал Сянка, измърморил едно "добро утро" и след като извадил от раницата си бутилка вино и няколко вида хрупки, се разпльокал в един от фотьойлите с чаша топъл шоколад в ръка. Гар Ван първо бе изхъмкала неопределено под нос, същевременно хвърлила един поглед към слънцето, което тъкмо залязвало, преди да отвърне на поздрава му с обичайното за това време на денонощието "добра вечер". Сянката бе махнал с ръка, промърморил едно "да да, точно така" и се бе прозял много широко...
След като вече всички се бяха събрали, "Кръгът на мисълта" започна да се закръгосва:
- Живо се интересувам от "Изненадата", какво можете да ми кажете за нея? - попита Тър Сач, отпи от купичката и я предаде на следващия.
- Хи хи хи - изхилоти се Ко Та Рак, докато се занимаваше с купичката. - Изненадата значи.
- Хъм, изненадата - изсумтя Гар Ван, отпи и подаде.
- Изненадата е много важна - каза Сянка и изпълни ритуала с купичката.
- Кън' гхт - изхриптя Но Щен Вълк, когато сянката му ръгна един лакът ...