Номерът на китайката
- Градски истории -
Юли. Събота следобед. Никакво време. Късно е да паля колата и да се омитаме от големия град някъде на хладина в горите. А е рано още за вечерната прохлада в градината с чаша Узо на кристали. Я, ами то и Узо-то свършило. Какво остава? „Когато няма какво да правим в събота следобед, отиваме на културно мероприятие в Метро" - казва един мой приятел. С ирония разбира се. Без ирония обаче решавам да последвам примера му, вземам жената и след половин час сме там. Може и да не е културно мероприятие, но определено е разхладително. Климатиците работят на шест, вътре ми става чак студено. Май направих грешка, че свихме направо към щанда с рибата. Трябваше да се аклиматизираме. Разделяме се със съпругата. Тя поема прозаичната част - дълготрайни хранителни продукти и битова химия, аз се заемам с осигуряване на вечерята. Връщам се към входа. Дървени въглища, сух спирт, бутилка Узо, стек бира... Друго? Остава само рибата и ангажиментите на самеца ще са прикл ...