Номерът на китайката

- Градски истории -

   Юли. Събота следобед. Никакво време. Късно е да паля колата и да се омитаме от големия град някъде на хладина в горите. А е рано още за вечерната прохлада в градината с чаша Узо на кристали. Я, ами то и Узо-то свършило. Какво остава? „Когато няма какво да правим в събота следобед, отиваме на културно мероприятие в Метро" - казва един мой приятел. С ирония разбира се. Без ирония обаче решавам да последвам примера му, вземам жената и след половин час сме там. Може и да не е културно мероприятие, но определено е разхладително. Климатиците работят на шест, вътре ми става чак студено. Май направих грешка, че свихме направо към щанда с рибата. Трябваше да се аклиматизираме. Разделяме се със съпругата. Тя поема прозаичната част - дълготрайни хранителни продукти и битова химия, аз се заемам с осигуряване на вечерята. Връщам се към входа. Дървени въглища, сух спирт, бутилка Узо, стек бира... Друго? Остава само рибата и ангажиментите на самеца ще са приключили. Ще съм осигурил огъня, храната и пиенето за племето. Най-важното! Останалото са подробности...

   Насочвам се към щанда с рибата. Пир за окото! И поток от слюнки към стомаха. Някакъв млад китаец пред мен пазарува здравата. Сигурно е ресторантьор. По потник е и съдено от настръхналата му кожа отдавна е тук. Пълни количката с всякакви морски чудесии, половината от които дори не съм се осмелявал да опитам. Замислям се, дали в менюто на китайския ресторант, в който понякога ходим, има октоподи, сепии, стриди... Няма. Значи може и да не е ресторантьор, а сватбар? И да пазарува за някоя скромна китайска сватба, която ще се вихри в половината ж.к. Толстой? Може. Поръчва да му претеглят скариди. Колебае се дали да избере по-евтините или по-едрите. Заслушвам се в акцента му. Напушва ме смях. „Колько сштруфат две киля?" Продавачът му отговаря. Китаецът клати неодобрително глава и избира по-ситните скариди. Мерят му ги. Тъкмо ги слага в количката и от някъде се появява китайка. В напреднала бременност. И с гол пъп. Сигурно затова е изнервена. Бързо преравя количката и започва да хока мъжа си. Не е нужно да знам китайски, за да я разбера. Женските скандали звучат навсякъде еднакво - някак си интернационално или може би полиглотски? Той пристъпя от крак на крак, виновно свел глава. А мен продължава да ме напушва смях. Ех, китайско братче, къде ти е сега китайската стена, та да се скриеш зад нея от женския гняв?... Няма я и той отстъпва. Обръща се към продавача и поръчва още два килограма скариди от по-едрите. Продавачът предлага да си вземе обратно ситните. Китаецът превежда на жена си, тя категорично му забранява. Тръгват си, китайката продължава нещо да каканиже, а той виновно кима с глава...

   Ето го и моят ред. Бодро изстрелвам „Половин килограм чистен сафрид и две ципури! От по-малките!" Продавачът ме гледа със съжаление. Даа... В сравнение с пълната количка на китайците, моята поръчка е като анорексичката Туиги до Щастливия Буда. Онзи двестакилограмовият. Да ги питаш тези китайци, от къде са го изкопали, като не съм видял до сега дебел техен сънародник!... Бързо мятам рибата в количката и поглеждам часовника си. До срещата със съпругата ми на касата остават повече от тридесет минути. Трябва да убия времето някак си. Започвам да се шляя и да зяпам. Най-близо е щандът за плодове и зеленчуци. Малко екзотика и припомняне на географията ще ми дойдат добре. Банани от Еквадор, ябълки от Турция, круши от Гърция, грозде от ЮАР...  Я, там сега не е ли зима? Скоро даваха по телевизията, че и снегове са ги валяли. Значи им е старо гроздето! Нищо българско ли няма тука бе, хора?! Хм... Има! Дини от Македония! Много кални! И ми става хем смешно, хем тъжно. Какво излиза? Май единственият начин да си върнем македонската земя в България, е да внасяме македонски любеници с колкото се може повече кал по тях. Повече македонска кал - повече македонска земя тук... Обзема ме някакъв пристъп на носталгичен патриотизъм и мятам най-калната в количката. Ще я остържа на двора при цветята, та да си имам македонска земя у дома... Ако не друго, динята поне е чудесно мезе за Узото. Гръцко Узо, македонска диня, италианска ципура - ето на това викам интернационализъм в действие! Чакай, чакай, а поне нещо българско няма ли да има?! Умувам, умувам, не мога да се сетя. Ами да, разбира се - дървените въглища! За къде без тях! Еле сега и след тия пожарища колко дървени въглища ще произведем! Ще залеем и комшиите, и Европата, нищо чудно да обърнем външнотърговския баланс в наша полза!... Тъжно...

   В този момент мярвам отново китайската двойка. Нещо се суети около рафтовете със зелените подправки - магданоз, копър, босилек. Като си нямат китайски подправки, ще слагат български на манджите, разбира се! Изведнъж ме обзема съмнение. Ами ако и магданозът, копърът и босилекът не са български? Ако се окажат изведнъж и те китайско карго? Няма да се учудя. Изтръпвам. Решавам да проверя. Тактично изчаквам китайците да се отдалечат и отивам на щанда с подправките. Поглеждам. Слава Богу - произход България! Браво! Я, какво е това?! Виждам най-отдолу голям плик със скариди. Ситните скариди с ниската цена. Чакай, чакай! На етикета пише високата цена! Има грешка! Обръщам се и търся с поглед китайците. Виждам ги. Мъжът препуска с количката към най-близката каса. Китайката ме гледа със свити вежди на намръщен дракон. Чудя се пламъкът от ноздрите й ли ще излезе, или от очите. Не дочаквам отговора. Тя се обръща и също хуква. Очевидно според Фен-шуй е попаднала в зоната на Седемте смърти и не е здравословно да остава дълго в нея. Оглеждам се да видя, дали няма камери при плодовете и зеленчуците. Има две, но никоя не хваща щанда с босилека. Кой идиот ще вземе да краде магданоз и босилек?! Отработена ситуация. Вдигам рамене с безразличие и тръгвам да си търся жената. Намирам я с препълнена количка. Хвърля укорителен поглед към моята полупразна такава, а очите й питат „Само това ли напазарува?!" Отвръщам й на глас „Само това! Но разбрах защо скаридите в китайския ресторант са толкова евтини! И на какво му викат Номера на китайката!" Напушва ме смях и започвам да се смея на глас. Някакви сърби се дърпат възмутени на безопасно разстояние...

* * *

30.07.2007