10,00 – 11,00 часа
- Такаааа… - проточвам, когато стигам до края на папката…
Тримата насреща ми единодушно въздъхват. После Здравчев казва:
- Имам познато усещане – сядам върху бодлив храст…
Опитвам се да разведря обстановката:
- Че кога сме излизали от него? – но, виждайки мрачните физиономии, продължавам – Ще работим както си знаем. Честно…
Здравчев явно се е избрал за народен представител:
- Ние знаем, че ще е честно. Но – какво се очаква от нас?
Поглеждам ги и казвам бавно:
- Интересно, друг път шефът ми дава куп заръки. А сега не каза нищо. Ни намек, ни натвърд. Което означава едно – трябва да работим без оглед на имена, служби, нечие реноме…
- Аз нямам много стаж – обажда се Василев – и не мога да обобщавам. Но ми се струва, че сме жертвани. Ако докажем престъпление от страна на колегата – удар по министерството, министъра чак, професията дори. Ако разкрием друг убиец – ще има невярващи, ще ни обвиняват в какво ли не…
- Ама то винаги е така – намесва се младокът Каменов – Все пол ...