Малката стая беше осветена само от лунната светлина. Единичният гардероб, малкото бюро, етажерките с книги на стената над едното от ъгловите легла, плакатите на любимите артисти над другото и разхвърляните навсякъде играчки бяха просто сенки, готвещи се за почивка през нощта. Макар да не беше още време за сън, защото Слънцето беше отстъпило небесната сцена на Луната само преди час.
Ани познаваше много добре тази малка стая. Нейната стая. Движеше се безпроблемно в тъмното и тихичко избираше ту от гардероба, ту от бюрото, ту от леглото си какво да сложи в ученическата си раница. Взе си две от любимите книги- "Пипи Дългото Чорапче" и "Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко". За учебници нямаше място, нито пък тя се сети за тях. Малко бельо и чорапи, два дебели чорапогащника, още чифт дебели панталони, още един дебел пуловер, дневника и химикал ѝ бяха достатъчни. Четката за зъби и пастата, както и четката за коса, вече имаха своето място в един джоб. Ани хвърли посл ...