Впечатлена съм. Целият този хаос от миналата и по-миналата вечер ми завъртя главата и в момента пред себе си виждам колаж - хора с почти сливащи се лица, някакви запалени факли, подмятани във въздуха с невероятно умение, клоуни, онзи филм, прожектиран на най-обикновената стена на най-обикновената улица, всичките плакати, музиката, която се чуваше от стотици метри, татуировките, украшенията, картините, лентата, на която всеки остави отпечатък от себе си, въздуха, в който се усещаше чувство за принадлежност.

За пръв път бях залята от толкова много неща, на толкова много места и всичките - по едно и също време. Най-хубавото е, че се почувствах невероятно вдъхновена. Сещате ли се или по-скоро имали ли сте миг, в който усещате и знаете, че всичко е пред вас? Миг, в който осъзнавате, че всичко лежи във вашите ръце и мечтите ви са на сантиметри... Аз бях събудена именно по такъв начин и сега единственото, което мога да направя, е да оставя този миг да трае вечно в мен. Да трае по начин, който да ме накара да се чувствам жива.

А аз се впечатлявам трудно.