26.09.2010 г., 16:28

Нощта на... един миг

1.1K 0 0
1 мин за четене

 

 

Впечатлена съм. Целият този хаос от миналата и по-миналата вечер ми завъртя главата и в момента пред себе си виждам колаж - хора с почти сливащи се лица, някакви запалени факли, подмятани във въздуха с невероятно умение, клоуни, онзи филм, прожектиран на най-обикновената стена на най-обикновената улица, всичките плакати, музиката, която се чуваше от стотици метри, татуировките, украшенията, картините, лентата, на която всеки остави отпечатък от себе си, въздуха, в който се усещаше чувство за принадлежност.

За пръв път бях залята от толкова много неща, на толкова много места и всичките - по едно и също време. Най-хубавото е, че се почувствах невероятно вдъхновена. Сещате ли се или по-скоро имали ли сте миг, в който усещате и знаете, че всичко е пред вас? Миг, в който осъзнавате, че всичко лежи във вашите ръце и мечтите ви са на сантиметри... Аз бях събудена именно по такъв начин и сега единственото, което мога да направя, е да оставя този миг да трае вечно в мен. Да трае по начин, който да ме накара да се чувствам жива.

А аз се впечатлявам трудно.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Търсеща Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...