- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед  г-н Хейс.

 Явно за пръв път посещаваше психоаналитик, а студеният ноемврийски дъжд съвсем го депресира.

  - Вижте, господине, не е нужно да правите литературни преразкази на миналото си. Тук сме, за да установим как се чувствате и кое поражда душевния Ви дискомфорт. - отсечено го прекъсна психоаналитикът.

  - А-а да, може би съм прекалено описателен! - Хейс изведнъж загуби желание да говори. Почеса лявата си вежда и промърмори - Зле ми е! Целият свят ме подтиска. -

 след това замълча и се отнесе в мисли. Остави психоанакитикът да говори през цялото остващо време без да го слуша.

  - Г-н Хейс, г-не тук ли сте?

  - А, да. И за какво ставаше дума?

  - Вревмето ни свърши.

  - Беше ми приятно д-р ....???

  - Оуен. Очаквам от Вас повече съпричастност. До следващият вторник, точно в 17:00 часа.

  - Довиждане!

Хейс излезе без да дочака отговор. От самото начало смяташе, че е глупаво да прави това, а сега вече беше убеден, но Лайла толкова настояваше, че той не намери сили да и' откаже.

 Дъждът се усили, а таксита не се мяркаха. Той вървя около 10 минути по тротоара. Измокри се до кости. Спря под навеса на един магазин. Запали си цигара и втренчи поглед в оскъдно осветената витрина. В неправилна последователност се мъдреха всякакви вехтории, от сервизи за кафе до ретро - транзистори. "Антики Маги" гласеше надписа на рекламата. Хейс се развесели от глуповатата показност на този мини - килер със съмнително антично съдържание, но за това пък с чаровно име.

  - Г-не, желаете ли да Ви закарам някъде?

Не забеляза кога таксито е спряло до него.

  - О, чудесно! Парк Ауей кафе.

  - Заповядайте, моля!

Ухиленият шофьор изглеждаше много доволен, а Хейс се почувства щастлив от внезапния си късмет, нетипичен за него.

  - Целият сте се измокрил.Ужасно време!

  - Ами свари ме неподготвен, но ще се справя.

  - Вие не слушахте ли прогнозата за времето? От една седмица тръбят за тези дъждове и ето.

Тази словоохотливост му бе ужасно досадна. Безмислени разговори с непознати, но възпитанието не му позволяваше да бъде неучтив.

  - Не очаквах да се бавя толкова, но от друга страна съм доволен, че Ви срещнах, защото иначе кой знае кога щях да отида в Парк Ауей.

  - Джон Селър, приятно ми е!

  - Хейс.

  - Само Хейс?

Вече съжали, че си е позволил фамилиарност с непознатия.

  - В същност промених решението си. Бихте ли спрели тук до този супермаркет?

  - Както желаете.

  - Колко Ви дължа?

  - 6 и 80.

Хейс му даде 10 и слезе без да се сбогува.

  - Ама че странен тип! - измърмори шофьорът и бавно потегли.

Влезе в супермаркета без да има идея какво ще си купи. Мобилният му телефон звънна. Беше Лайла.

  - Здравей, скъпи!

  - Здравей! - той млъкна.Изведнъж загуби желание да говори с нея. От няколко месеца бяха разделени по нейно настояване. Преди това живяха заедно около 5 години, но той така и не намери подходящият момент да и' предложи брак, а може би не искаше.

  - Така ли ще си мълчим?

  - Хвана ме в неудобен момент, Лайла. Натоварен съм с покупки в един супермаркет и в момента плащам сметката си. - преднамерено я излъга.

  - О, извини ме! Добре, звънни ми тогава, когато ти е удобно. Чао!

  - Чао, ми...- тя затвори - ...ла!

Едва се откъсна от устата му, но се зарадва, че тя не чу отговора. Прибра се с автобус. Дъждът спря и всичко наоколо изглеждаше в притихнал сън. Пусна си един от любимите филми и седна пред телевизора с купа чипс, който си купи от супермаркета. Колебаеше се за Лайла. Трябваше да и' звънне, но странно тревожно чувство го възпираше. Накрая и' се обади.

  - Ало, Хейс кое време е?

  - Съжалявам, но градския транспорт е ужасен. Извини ме за късния час!

  - Както и да е. Исках да се видим, но сега реших, че е по-разумно да ти го кажа по телефона.

Той се вцепени. Очакваше неизбежното. Очаквал го бе още откакто започна връзката им. Тя просто заслужаваше нещо по-добро.

  - Там ли си още?

  - Да, просто кажи. Слушам те.

  - Искам да те помоля да ми изпратиш багажа по куриер. Реших, че няма да се връщам при теб. Просто вече не е същото и не...

  - Защо не дойдеш? Няма да те ухапя. Как така реши? Просто реши или " не е същото" си има име?

  - И от двете по малко.

  - Виж, Лайла, аз приключих с това още, когато си тръгна. Знаех, че временното освежаване с една раздяла е само удобна вратичка за теб да се върнеш, ако всичко се провали. Ти никога не си била наистина влюбена в мен.

  - Хейс, моля те, не усложнявай допълнително ситуацията и без това ми е трудно.

  - Добре, Лайла. Ще направя каквото желаеш.

  - Благодаря ти!

  - За нищо!

Той затвори телефона. Нямаше да понесе оше захаросано лицемерие.

  - Глупачка! - у него се бореха мъка, гняв и безсилие.

Яд го беше не толкова на нея, колкото на самия него. Той имаше не малка вина за провала на тази връзка. Обичаше я. Мисълта, че вече я е загубил беше непоносима, но уви.

В 3 след полунощ той влезе в Парк Ауей кафе. Реши, че самотната нощ ще му дойде в повече и си поръча такси. Така се озова в това заведение със съмнителна репутация, което се славеше в светското пространство като елитен нощен бар с богата история, касаеща съдби и събития, за които не се говори, поради общоприетите граници на приличието и псевдо морала.

До него се приближи съвършено елегантен сервитьор с визия на кино-звезда.

  - Добър вечер, г-не! Чест е за нас да ни бъдете гост. - и след многократно отработван салонен поклон му подаде менюто.

 Хейс отегчено го отвори. Знаеше какво ще си поръча, но спази етикета. Обичайните неща изписани красиво по скъпо-подвързаните корици и една нова рекламна брошура между 6  и 7 страница. Поръча си питие. Отказа предложението за специална поръчка и потъна в мрачни мисли. Деликатно прикритите, неприветливи погледи на сервитьора кино-звезда не го смутиха. Тук не обичаха клиенти без специални поръчки, но него го познаваха като редовен посетител и по тази причина не го изгониха учтиво. Изпи още няколко питиета. Замаяният му вече поглед се спря върху брошурата: "Искате ли да сбъднете мечтите си? Колко време Ви отне това? Аз съм вълшебникът във вашата съдба и продавам мечти, сбъдвам желания. Елате в "Антики Маги". Там е вашият билет за Рая. /за справки в заведението/."

Хейс си помисли, че е мъртво пиян и чете небивалици. Цялото това послание му се видя просташки наивно и тази брошура никак не пасваше на остановката. Извика "кино-звездата", която се приближи неохотно.

  - Да, г-не!

  - Интересува ме тази брошура.

  - Какво по-точно?

  - Искам да резервирам или наема, не знам как точно да се изразя , този вълшебник.

  Изведнъж сервитьорът се развесели, сякаш получи скъп подарък.

  - Това нещо, което го пише реално ли е или прекалих с питиетата?

  - Напълно реално, г-не. Просто звучи невероятно, но клиентите не предполагат, че тази, на пръв поглед, измислица ще надмине очакванията им и винаги се връщат доволни. Само че, услугата е малко скъпа, дори за платежоспособен г-н като Вас. Помислете си!

  - Няма проблем. Парите не ме притесняват. Какво трябва да направя?

  - От Вас се иска само да заплатите тази сума.- той му подаде чек, на който имаше изписана 5-цифрена сума, доста скъпо наистина. - След което ще Ви дадем пропуск. Този пропуск ще Ви послужи, когато отидете на посоченото място. Това е антикварен магазин "Антики Маги" и се намира...

  - Знам къде е.

  - О, така ли , чудесно!

  - Съгласен съм.

Хейс подписа чека. Нямаше какво да губи. Последната му книга се превърна в бестселър, за който получи тлъст хонорар, а тъй като Лайла си отиде от живота му, нямаше вече за кого да похарчи парите си.

 Сервитьорът прибра чека и го удостои със сияйна усмивка.

  - Може би ще желаете компания докато Ви донеса пропуска?

  - Не, благодаря! Не съм в настроение.

  - На Вашите услуги г-не!

Отдалечи се с грациозна походка и потъна в мрака на заведението. Хейс загуби представа за времето. Лустросаният марионет се върна с малък плик върху позлатен поднос. Направи няколко поклона, придружени с ласкатества и връчи тържествено плика. Заведението пое сметката като бонус към щедрия клиент и също така му осигури безплатно такси до в къщи.

Цялата тази ситуация му изглеждаше абсурдна на другия ден. Събуди се с главоболие и ужасен махмурлук. Прие факта, че е измамен и че е похарчил целия си хонорар за глупост, със завидно спокойствие. През остатъка от деня пи кафета и пуши като комин. На пропуска пишеше, че трябва в 3 след полунощ да бъде в "Антики Маги".

  "Пълна дивотия! - присмя се на себе си. - Но ще проверя все пак!"

   В 2:30 през нощта стационарният телефон звънна. Хейс тъкмо излизаше.

/следва продължение/